Авейро е град в северна Португалия, на около 30 минути от Порто в посока Лисабон, или на около 2 часа и половина от Лисабон. Известен е като португалската Венеция, понеже има канали (по-малко на брой, но по-широки) и традиционни лодки Молисейро, които в миналото са се използвали за превоз, търговия и прочее, а днес са основно туристическа атракция за разходки (ние се възползвахме). Името идва от молисо – водорасло, което се е използвало за наторяване. Друго основно предназначение е било извозвнето на сол от близките сóлници.

Освен това Авейро е родното на един от най-известните португалски десерти – ovos moles de Aveiro (или меки яйца в превод на български), който представлява пълнеж от жълтъци и захар в тънка вафлена обвивка и влиза в категорията „диабет от първа хапка“. Аз не ги харесвам, но Жорже ги обожава и всеки път се прибира с една кутия, която изяжда възможно най-бавно.

Авейро е сравнително малък, но много живописен град. До него може да се стигне с влак и автобус, както от Порто, така и от Лисабон. Ние наехме кола, понеже основната причина за пътуването беше сватбата на единия от синовете на Жóрже, чието тържество беше във вила в Алкерубим, близо до Авейро и искахме да имаме повече свобода на придвижването (като например да спрем в Обидуш).

Днешните канали (5 на брой) датират от началото на XIXти век. Първначално Авейро е имало търговско пристанище на едноименната река, която се влива в лагуната, от която е имало директен достъп до океана. Това е допринасяло за просперитета на града. Голяма буря през 1575 затваря входа на лагуната откъм океана и образува риф, който спира корабите.

Рифът е разрушен, което отваря достъпа, но за кратко, постепенно изходът отново е затлачен, което предизвиква не само обедняване на града, но и води до развитието на гнилостни процеси в затворената лагуна. Едва в началото на XIXти век проблемът е решен трайно с изграждането на бара на океана, която да предотврати ново затваряне и прокарването на изкуствените канали в града.

Отново по това време е построена и железопътната линия Лисабон – Порто, която минава през Авейро. Тези промени отново правят града желано място за живеене и поминък. Освен солта (flor de sal de Aveiro е най-чистата сол, произвеждана в Поругалия и се смята за една от най-добрите), друг традиционен бизнес са керамичните плочки, като в началото на XXти век местните артисти специализират в стил Арт Нуво.

Какво можете да видите в Авейро?

На първо място – каналите и лодките молисейро. Разходката към днешна дата е 15 евро на човек и трае около 45 минути. На нас много ни хареса.

Плажът Кошта Нова и раираните къщички. Официално това е част от общината на Иляво и не принадлежи към Авейро, но това са подробности. Кошта Нова е едно от най-кукленските места, на които съм била. Намира се на тясна ивица земя между океана и лагуната и голяма част от къщите са боядисани на раета. Повечето са отлично поддържани и изглеждат по-скоро като филмов сет, отколкото като реални места за живеене. Раирани порцеланови къщички-сувенири ще видите буквално на всяка крачка в Авейро.

Плажът откъм океана е дълъг и широк с много фин пясък. Водата е… по океански студена. Ние се ра?ходихме до фара и обратно и съ рахме мидички за спомен. Аз бих включила Кошта Нова в задължителния списък за Авейро. До там може да се стигне с кола за около 20 минути или с автобус (билетът е 2 евро в посока) за около 35 – 40 минути.

Гарата на Авейро е една от най-старите в страната. Бялата й фасада, украсена с пана от синьо-бели плочки е наистина много красива.

Музеят на Арт Нуво – ако сте фен на стила като нас. Експозицията е малка и за съжаление чайната, която е била част от музея, вече не работи. На втория етаж има малка зала, в която прожектират филм по темата Арт Нуво, чийто център в Португалия е именно тук. Авейро е част от Арт Нуво мрежата на Европейския Съвет.

Природният резерват Сао Жасинто (може да се съчетае с Кошта Нова, но ние го пропуснахме).

Църквите – 3 големи и още 5 по-малки, ако това ви влече и… гробището, където отидохме заради една скулптура в стил Арт Нуво.

Храната

Е като навсякъде в Португалия – прясно приготвена и на добри цени. Има всякакви ресторанти, като най-концнтрирани са в центъра. Ако се водите по рейтинга в Гугъл, може да попаднете и на места тип дупка в стената, но храната да е достатъчно вкусна – на нас ни се случи близо до гарата (снимки нямам). Това, което мога да препоръчам с чиста съвест:

• Loja do Cha за закуска. Имат добър избор, вкл. почти автентичен „Чай за двама“ със сандвичи и скоунс.
• Bar do Guincho в Кошта Нова – малко кафе в началото на селището, точно до марината. Много хубава домашна торта с ябълки.
• Praia do Tobarāo в Кошта Нова – основно морска храна. Ние ядохме ориз с лангуста и скариди и беше много вкусно.
• Nata Lisboa за кафе и сладичко
• Буквално на всяка крачка можете да намерите прословутите „меки яйца“, но най-добрите 3 места са почти едно до друго на rua de Coimbra, до площада на Републиката.

Алкерубим (Alquerubim)

Aлкерубим беше мястото, където празнувахме сватбата на сина на Жорже. Това е община във вътрешността на Португалия на около 12 км от Авейро. Има много вили (на португалски quinta, което се превежда и като ферма) за гости и една от тях беше избрана за място на събитието.

Много тихо и приятно място, буквално по средата на нищото. Идеално е за организиране на събития или ако искате просто да се скриете от света на място с красива природа и басейн, което все пак е достатъчно близо, в случай че ви домъчнее за цивилизацията. В района има и добри ресторанти, но за повечето е необходим автомобил.

Famous last words

Истината е, че, ако нямахме конкретен повод, надали щяхме да дойдем до Авейро точно сега. Радвам се, че се случи така и горещо го препоръчвам. Много приятно място, на което можете да се насладите за около 2 дни без да бързате. Имайте предвид, че тук е много ветровито. Дори в ясен слънчев ден с температури около 30 градуса на сянка и с вятър усещането е за доста хладно време. Добре е да имате някаква лека горна дреха – ленена риза свърши чудесна работа в моя случай.