Последният от големите дворци в и около Лисабон, който бях оставила за посещение през пролетта или лятото, най-вече заради красивите градини. Чакането си заслужаваше. Келуш (чието име означава „каква светлина“, но се изписва като една дума) започва историята си през 17ти век. В 1654 Жуао IV основава т.нар. Дом на вторите синове на монарсите, които няма да наследят трона и той включва имението в Келуш.

В 1747 година започва обновяване и разширяване на двореца, а от 1794 той е основна резиденция на кралското семейство след пожара в двореца Ажуда. Напускат го в 1807 при бягсвото в Бразилия след инвазията на Наполеоновата армия.

Друг интересен период за двореца е гражданската война. По това време там живее абсолютистът Мигел, който се опитва да отстрани от трона брат си Педро IV, който от своя страна защитава принципите на парламентарния либерализъм. Не успява и бяга в изгнание.

През 1910 Келуш и градините му са обявени за национален паметник. През 2012 година управлението му се поема от организацията „Паркове Синтра“ и оттогава е част от мрежата Европейски кралски резиденции. Интегриран е и в Маршрута на историческите европейски градини (част от културните маршрути на Европейския съвет).

Един от най-противоречивите моменти в историята му датира от 40те години на ХХти век, когато правителството и  общината на Лисабон решават да построят околовръстен път номер 2, който пресича парка, отрязвайки част от гората, заобикаляща двореца и геометричните градини. Работата по него започва едва през 60те години. Днес има пешеходен мост, свързващ класическите френски градини на Келуш и гористата местност (бивш ловен парк), която е била откъсната от имението.

Стилът на Келуш е рококо. Характеризира се с богато, но деликатно орнаментиране и изявена асиметрия, както в декорациите, така и в плана на сградата. За последното по всяка вероятност допринасят промените след голямото земетресение през 1755, което кара архитектите да заложат на по-ниски и разпростиращи се сгради, с цел повече стабилност.

Както във всеки дворец в Португалия и тук може да се видят пана с традиционните керамични плочки. В самата сграда има само една такава зала, но в градината, където минава река Жамор е построен канал, облицован изцяло с рисувана керамика.

Как да стигнете до Келуш

Най-лесно е с влак от която и да е гара в Лисабон (отнема 20 – 30 минути, в зависимост от началната точка). От гарата Келуш Белаш до двореца са около 15 минути пеша през публичен парк. Може да отидете и с кола – пред двореца има безплатен паркинг.

Освен двореца и акведукта в предградието Келуш няма какво друго да се види, но бих препоръчала горещо ресторантът Алкимия (Alkimia Wine Lounge), който се намира непосредствено пред двореца. Храната е чудесна, обслужването също. Виното не опитахме, но има голям избор, съдейки по стелажите.

Famous last words

Лисабон и околностите (до около час път с кола или обществен транспорт) предлагат голямо изобилие от дворци и дворцови вили, останали от разцвета на португалската монархия от времето на Великите географски открития до началото на ХХти век. Ако харесвате такива забележителности, не пропускайте да посетите не само Келуш, но също Мафра в едноименния град, Ажуда в Белем (където отскоро се помещава и изложбата на богатствата на короната), Пена, Националният дворец, Монсерат и Кинта да Регалейра (всички в Синтра) и Фронтейра в Бенфика.