Този пост е за италианската част от моето пътувне със съученички и класната ни и се явява продължение на публикацията за Лугано, Локарно и Аскона.
Комо и Брунате
Комо (градът, който е на едноименното езеро) е съвсем близо – на 30 минути с влак. Не е най-красивото място на езерото, но беше най-достъпното за нас. Ако трябва да си формирам мнение само от него, не бих казала, че Комо си заслужава. Но истината е, че едноименния град, макар и приятно място, далеч не е представителен за красотата на Комо. И е пренаселен с посетители.
По правило след всяко пътуване се налага поне едно готвене с цел спасяване на загиващи продукти. Този път това бяха един сладък картоф, две коренчета от магданоз и две средни тъмно зелени тиквички.
Обещах ви още една рецепта с цветове от тиквички – ето я. Това е нещо като пай с ръчно точени кори от Канап и пълнеж от яйца, заквасена сметана, манголд и млечен грах. Най-отгоре няколко цвята от тиквички и натрошено козе сирене.
Леко и много приятно, това ефектно пролетно ястие би могло да бъде както предястие, така и основно. Реално погледнато цветовете от тиквички за просто за красота, но ако не сте опитвали, това може е един лесен и достъпен начин да го направите. Понеже имах грах от новата реколта, не съм го бланширала. Ако вашият е замразен, би било добре да го бланширате за 2 – 3 минути.
Продукти (за 4 порции предястие)
1 връзка манголд, дръжките отстранени, листата нарязани на ленти с дебелина около сантиметър
1 чаша (250 мл) млечен грах (или замразен, но бланширайте 2 – 3 минути)
200 г заквасена сметана с 12% масленост
150 мл мляко
3 големи яйца
сол на вкус
40 г масло, разтопено
1 голяма ръчно точена пълнозърнеста кора за баница
4 – 5 цвята от тиквички
40 – 50 г натрошено козе сирене
Приготвяне
Загрейте фурната на 170 градуса и пригответе тава с диаметър около 20 см, покрита с хартия за печене. Сгънете кората на две и изрежете кръг с диаметър 25 – 26 см – ще получите два листа. Сложете единият в тавата и намажете обилно с масло (около половината от общото количество). Върху него сложете втория. Запечете за около 5 минути.
През това време разбийте добре яйцата с млякото и сметаната. Посолете и добавете манголда и граха. Извадете основата от фурната и добавете яйчената смес. Разположете цветовете от тиквички върху пълнежа, поръсете с натрошеното сирене и останалото масло и върнете във фурната.
Печете 30 – 35 минути и внимавайте да не прегори – ако е необходимо покрийте с хартия за печене. Изчакайте леко да се охлади и сервирайте топло.
Моите най-трайни приятелства са от гимназията. С университета някaк не ми се получи, с едно единствено изключение. Но затова пък с (част) от класа ми от гимназията и с любимата ни класна поддържаме връзка и се виждаме относително редовно.
Случвало ли ви се е да прочетете или чуете нещо и то да ви следва с месеци. Така стана с априкот боши. Видях го споменато в едно стори в Инстаграм и си остана с мен допреди месец, когато го видях на щанда на So ferments и го купих без да имам идея точно какво е и за какво може да се ползва. Знаех, че е от осолени ферментирали кайсии, но не знаех какво да очаквам. Оказа се убийствено солено, но това не ме спря. Разгледах за рецепти и видях, че обикновено се добавя към ориз. Аз обаче си бях навила на пръста, че ще правя нещо сладко. И така стигаме до този десерт, който не знам как да нарека.
Дойде времето на тиквичките и цветовете от тиквички. Последните обикновено присъстват в рецепти с паниране или пълнене, но това не са единствените възможности. Този сезон съм ви приготвила две, които не влизат в тези категории.
Още една рецепта, в която влизат пролетни зеленчуци. Възможностите на сезона са огромни и не бива да ги пропускаме. За това ястие бланширах моркови и пресни картофки и след това ги запекох на фурна с аспержи и тиквички.
Всеки ден можем да открием или научим нещо ново. Миналия уикенд най-сетне кръстосахме пътища с лъвската грива. Намерих я в магазин Сезон. Там намерих и комацуна, която е позната още като японски спанак и за която никога не бях чувала. Взех я, разбира се – как да пропусна такава възможност да пробвам нещо ново.
От серията „спасяваме забравени продукти“, това ястие е лесно, бързо и много вкусно. В него влязоха един голям лилав морков, отлежаващ в дъното на кошницата за зеленчуци повече от 2 месеца, няколко пресни картофа на 3 седмици и последната връзка аспержи от първата доставка – на почти 2 седмици. Имах пакет пилешко бон филе, да им прави компания във фурната.
Не знам дали имате останали яйца от Великден, но за тази рецепта може да поискате да си сварите нови. Едновременно лека и засищаща, тя съчетава хрупкаво ферментирало цвекло, свеж спанак, лимец и оцветени в розово мариновани яйца.
Щипка смях и лъжица любов 