Септември ме натъжава, защото носи със себе си прехода към есента. Но пък точно на границата на сезоните трапезата е най-богата откъм плодове. Прасковите са все още в сезон и сега са най-сочни и сладки. Тази година направих много неща с тях и публикувах четирите, които най-много ми харесаха. Тази салата е също толкова сполучлива и вкусна, затова бързам да я споделя.
Има още
Август и септември са месеците на смокините. Има ги във всички цветове и размери. Ако и вие като мен обичате смокини, ще разберете ентусиазма ми. Вкусът на добре узрялата смокиня е толкова наситен, че една ми е достатъчна, което рядко се случва с плодове.
Има още
Бамя. Всяка година я гледам по пазарите и все не се престрашавах да пробвам да я сготвя. Прав е бил Фройд, че всичко започва от детството. На мен, например, от детството ми е неприятният спомен за един гювеч, в който за пръв и последен път опитах едно безвкусно и безумно лигаво нещо, което след това разбрах, че било бамя. След този случай старателно избягвах всички ястия, съдържащи въпросния зеленчук.
Има още
Името няма как да предаде красотата и вкуса на това просто наглед ястие. То е вариация на пържения патладжан с доматен сос, но в тази рецепта има тиквички, не само патладжани и няма пържене. Знам, че много хора обичат пържен патладжан, но за мен той винаги е много мазен, затова предпочитам да го пека.
Има още
Аз съм от хората, които вярват, че човек има нужда от хобита и занимания, които са си негови, а не споделени в семейството. Според мен така по-добре запазваме целостта си като индивидуални личности. За мен едно от тези занимания е йогата. Там (в Сантоша йога) открих прекрасни и интересни хора. Едно от момичетата, заедно с партньора си стои зад проекта Tempehrament. Признавам си (и преди съм го казвала), че като цяло съм скептична към соевите продукти. Но те ме убедиха, че внимателно подбират изходния материал и, разбира се, нямаше как да не опитам.
Има още
Започнаха да излизат „слънчевите“ патладжани и, разбира се, ми се прииска да направя нещо с тях. Моята лична история с патладжана е дълга и криволичеща. Първата среща с домашно кьопоолу, приготвено от баба ми, доведе до пристрастяване, което от своя страна доведе до момент, в който просто спрях да ям патладжани за няколко години. Нямах желание дори да ги погледна. След това бях на студентска бригада, на която брахме патладжани и там пробвах отново, в стола, където ни „изхранваха“. Не беше лошо, но не беше и нещо, което да върне патладжаните трайно в менюто ми. Няколко години по-късно, когато вече имах собствена кухня, в която да експериментирам, този продукт постепенно намери подобаващо място на масата.
Има още
Най-накрая, след няколко препоръки, си купих замразени скариди от Икеа. Това е първата рецепта, която правя с тях и трябва да кажа, че са наистина много вкусни.
Има още
Неведнъж съм писала за любовта си към салатите с плодове. Сладостта им придава допълнителен вкус и свежест и може да превърне и най-обикновената зелена салата в шедьовър.
Има още
Все още е лято и все още е топло, но вчера почти цял ден валя и максималните температура вече са под 30 градуса. Съвсем навреме, защото идеите за ястия без или с много малко топлинна обработка съвсем се изчерпаха. Отново се върнах към фурната и миналия ден реших да пробвам нещо от книгата „One pot, pan, planet“.
Има още
Тази рецепта я научих от приятелка. От години ме разказва колко прекрасни стават чушките по този начин и най-сетне се наканих да ги пробвам. Точна рецепта с пропорции нямам, така че това беше донякъде импровизация. Спазих основните продукти и сложиш подправки по мой вкус.
Пълнените чушки са традиционно българско (и балканско) ястие с много версии. Миналата година публикувах моята любима (към онзи момент) рецепта. Тази определено спори за първото място.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 