Отдавна гледам рецепти за фокача. Идеална е за компания на салата или супа. Обаче не исках да е с нишесте от царевица или картофи или с оризово брашно – това изключи всички готови безглутенови смеси. И със сигурност не исках да е с мая.
Друго нещо, което харесвам на този тип хляб, е че може още при изпичането да се гарнира с пресни или сушени домати, маслини, пресни подправки.
Има още
От Био Ферма Софина взех тези прекрасни малки (или както е модерно да се казва сега – бейби) кореноплодни на снимката по-долу. Те са крехки, нежни и нямат нужда от много обработка. Знаех точно как ще ги приготвя. Оставаше само да им намеря главен герой, за когото да изпълнят поддържащата роля.
Има още
Предполагам, че няма сънародник, който да не е ял мляко с ориз. И не сме сами – има много други места, където се правят различни версии, при това не само на Балканите. В Испания и Португалия го смятат за местен десерт. За този вариант се твърди, че е турски. Не мога да съм сигурна, знам само, че ми харесва много повече от стандартния, въпреки че няма канела, която е една от любимите ми подправки.
Има още
Много пъти съм се обяснявала в любов на хумуса. Съвсем сериозно. Това е нещо, което мога да ям през всеки сезон. Дали ще е само с лимон и кимион, дали ще е с червено цвекло или ще е с черен боб – няма значение. Всички са изключително вкусни. Ако не съм много гладна, купичка хумус плюс селъри, морков, краставица и червена чушка, нарязани на пръчици е една идеална лека вечеря – даже няма нужда от прибори.
Мислех, че разбирам от хумус, но едно посещение в ресторант Норма в Бургас и последващо търсене в интернет ме убедиха, че съм болезнено изостанала. Защото имало и сладък хумус.
Има още
Много отдавна не бях правила супа. Дори любимата ми пилешка беше леко пренебрегната през летните месеци, за сметка на риба и салати. При последото пазаруване обаче един лилав карфиол ми намигна закачливо и нямаше как да не го купя. Не бях съвсем наясно какво ще го правя, но беше много хубав. Два дни по-късно съдбата му беше определена – ще става на крем супа.
Не знам за вас, но аз обожавам крем супи. С нетърпение чакам да излязат мускатовите тикви, за да мога да сготвя един друг мой фаворит, но за това – по-късно. Сега за карфиола.
Има още
Преди много години, по време на една командировка в Англия, за пръв (и последен) път опитах ревен. Беше сладък сос към някакъв млечен крем. Много интересен вкус. Тогава дори не направих връзка между английското му име и ревен. Пък и да си призная не бях наясно що е то ревен изобщо.
През последните години съм попадала на рецепти, но все във време, когато той не е наличен по магазините. Наскоро Йоана писа за рецепта с ревен в Инстаграм и това ме подсети да погледна при следващото пазаруване в Метро – имаше. Взех малко, като за проба и не бях сигурна какво ще правя, но след няколко дни концепцията се изясни и реших да е нещо като кекс.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
В къщи много харесваме шарлотата на Вила Росиче, която обаче, естествено, е с глутен и захар в излишък. Не бях и помисляла да опитвам да направя шарлота в къщи, но преди няколко дни попаднах на рецепта за безглутенови бишкоти. В магазините има и такива, но те са със захар. Поколебах се, дали си заслужава, но изглеждаше лесно и реших да пробвам. Получиха се. Не са идеални и имам някои коментари по рецептата, особено към огромното количесто захар (в моя случай еритритол) за поръсване преди печене, както и за времето за печене. Отразила съм ги като промени в данните по-долу. Вие, разбира се, можете да си вземете готови и да прескочите първата стъпка – приготвяне на бишкоти.
Има още
Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 