Само преди месец и нещо правих сладолед. Навън беше над 30 градуса и чакахме вечерите и лекото захлаждане с нетърпение. Сега е хладно и с нетърпение чакаме обедното слънце 😊. Заедно с есенното време идва и времето на топлите храни. Като това чили с говеждо и сладки картофи.
Има още
Признавам се за виновна – купих си Air fryer. Миналата седмица Мила Михова пусна в Инстаграм стори един пост, който ме накара да се усмихна. Гласеше „Ако сте преживели 2020-2021 и не сте се сдобили с дете, домашен любимец или Air fryer, вдигнете ръка“. Аз вече имах дете и котка от преди 2020, оставаше само уреда за готвене и миналата седмица го получих (понеже на място нямаха модела, който исках).
Има още
Съвсем наскоро Гери от Beyond the yummy попита дали предпочитаме десерти с лимон или десерти с шоколад. Моят отговор е – и двете.
Идеята за тази веган и (сравнително) ниско въглехидратна бисквитена торта е от Project vegan baking. Там ще прочете, че това е веган версия на любимата торта на кралица Елизабет. Определено има защо.
Има още
Астрономически все още е лято, но времето е есенно. Сутрините са наистина хладни и дните се скъсиха видимо. Колкото и да не ми се иска да пусна лятото да си ходи, то леко и плавно се изплъзва. И също толкова леко и бавно идва времето на ястията, които топлят не само с цветовете си.
Има още
Септември ме натъжава, защото носи със себе си прехода към есента. Но пък точно на границата на сезоните трапезата е най-богата откъм плодове. Прасковите са все още в сезон и сега са най-сочни и сладки. Тази година направих много неща с тях и публикувах четирите, които най-много ми харесаха. Тази салата е също толкова сполучлива и вкусна, затова бързам да я споделя.
Има още
Август и септември са месеците на смокините. Има ги във всички цветове и размери. Ако и вие като мен обичате смокини, ще разберете ентусиазма ми. Вкусът на добре узрялата смокиня е толкова наситен, че една ми е достатъчна, което рядко се случва с плодове.
Има още
Бамя. Всяка година я гледам по пазарите и все не се престрашавах да пробвам да я сготвя. Прав е бил Фройд, че всичко започва от детството. На мен, например, от детството ми е неприятният спомен за един гювеч, в който за пръв и последен път опитах едно безвкусно и безумно лигаво нещо, което след това разбрах, че било бамя. След този случай старателно избягвах всички ястия, съдържащи въпросния зеленчук.
Има още
Името няма как да предаде красотата и вкуса на това просто наглед ястие. То е вариация на пържения патладжан с доматен сос, но в тази рецепта има тиквички, не само патладжани и няма пържене. Знам, че много хора обичат пържен патладжан, но за мен той винаги е много мазен, затова предпочитам да го пека.
Има още
Аз съм от хората, които вярват, че човек има нужда от хобита и занимания, които са си негови, а не споделени в семейството. Според мен така по-добре запазваме целостта си като индивидуални личности. За мен едно от тези занимания е йогата. Там (в Сантоша йога) открих прекрасни и интересни хора. Едно от момичетата, заедно с партньора си стои зад проекта Tempehrament. Признавам си (и преди съм го казвала), че като цяло съм скептична към соевите продукти. Но те ме убедиха, че внимателно подбират изходния материал и, разбира се, нямаше как да не опитам.
Има още
Започнаха да излизат „слънчевите“ патладжани и, разбира се, ми се прииска да направя нещо с тях. Моята лична история с патладжана е дълга и криволичеща. Първата среща с домашно кьопоолу, приготвено от баба ми, доведе до пристрастяване, което от своя страна доведе до момент, в който просто спрях да ям патладжани за няколко години. Нямах желание дори да ги погледна. След това бях на студентска бригада, на която брахме патладжани и там пробвах отново, в стола, където ни „изхранваха“. Не беше лошо, но не беше и нещо, което да върне патладжаните трайно в менюто ми. Няколко години по-късно, когато вече имах собствена кухня, в която да експериментирам, този продукт постепенно намери подобаващо място на масата.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 