Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Обновена на 23 ноември 2021. Промените са в процеса на приготвяне.
Преди малко по-малко от година публикувах две рецепти за хляб. И двете бяха плод на няколко години четене, пробване и адаптиране на рецепти. Но и двете не бяха идеални. Едната, защото е с яйца, а според мен те нямат място в хляба. Другата, защото (макар и не винаги) имаше проблем с равномерното изпичане в дълбочина. Но все пак бяха прилични безглутенови рецепти за хляб (както се казва и публикацията).
От тогава до сега измина немного време, но през тези месеци аз намерих още по-добра и по-проста рецепта за хляб – само брашна, бакпулвер, хуск на прах, сол и вода. Писах за нея в Инстаграм и ФБ, но не и отредих специална публикация тук. В нея няма яйца и няма проблем с изпичането. След като бях стигнала до тук, естествената следваща крачка беше да опитам да го направя по-ниско въглехидратен. Ако се чудите защо – ами, защото предпочитам въглехидратите да ги приемам под формата на шоколад, например.
Има още
Миналия септември прекарахме едни прекрасни 4 дни в Истанбул. На летището, докато чакахме да дойде време за полета, видях тази книга за мезета.
И, както се вижда, минаха повече от 6 месеца, преди да я употребя по предназначение.
Има още
Думата кюфте, както и много други в съвременния български език, е с турски произход. След освобождението, когато българската държава се изгражда наново, е имало сериозен стремеж такива думи да се заменят. Градските легенди твърдят, че наред с много наложили се думи (като „гледище“, „становище“, „поява“, „предимство“, „възглед“, „творба“, „общуване“ и др.), проф. Балан е предложил „кюфте“ да се замени с „клъцка“. Ако изобщо е вярно, не съжалявам, че не е било прието. Макар и заемка, кюфте е много звучна, дори вкусна дума. Пък и на фона на вълната от други чуждици, които ни заливат ежедневно по служебни и социално-мрежови канали, тя си е направо наша.
Има още
Рибата е неразделна част от балансираната диета. Заради живачното замърсяване не ям риба толкова често, колкото би ми се искало. Проблемът е, че харесвам големите риби, от които излизат хубави филета и точно при тях живачните натрупвания са най-големи. Но от време на време пренебрегвам това и си купувам тон, риба меч или сьомга. Днешният случай е от последните.
Има още
Миналата седмица имах рожден ден и нямаше как да не направя нещо специално. Няколко дни преди това ми дойде тази странна идея (ще разберете по-долу защо е странна). Но като я обмислих, реших че ще се получи. Имах всичко, освен пресните малини и те за малко да ме провалят, но в последния момент намерихме – така е, когато си играе човек с несезонни продукти.
Има още
Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Предполагам всички имаме мили детски спомени за кексове, правени от майки, баби или лели. За мен те са неделима част от детството. Майка ми правеше мраморен с какао в скъпата (не от финансова гледна точка) и транспортирана с много любов от Германия форма. Този кекс беше нейната гордост.
Може би защото съм изяла много такива кексове, с години не съм се сещала за тях. И сега не знам как точно ми дойде идеята, но, веднъж появила се, трябваше да направя нещо за нея. Най-лесно беше да взема една стандартна рецепта за кекс и в нея да заменя брашното с безглутеново и да увелича леко набухвателя. Но ми се искаше да я направя по-нисковъглехдратна, затова разгледах рецепти, класифицирани „кето“ и намерих подходяща изходна точка.
Има още
