Ако обичате гъби, сигурно знаете за нея. Относително рядка и доста скъпа, когато я намерите, но с много фин вкус, който определено заслужава да го опитате. Екзотичният й вид също не е за пренебрегване, понеже, както знаем, очите също се хранят.
Има още
От дете обичам качамак. Още помня този на баба ми, който се режеше с конец. Добавяме малко сиренце и масло с червен пипер – истинска фантазия. Когато години по-късно опитах полента се изненадах колко подобни са на вкус. Вече не се изненадвам – светът е едно голямо село и това е прекрасно, защото означава, че нещата, които ни свързват са много.
Има още
Случвало ли ви се е да купите нещо, което много обичате и да забравите за него? На мен ми се случи с 4 смокини. Когато се сетих за тях, 3 вече бяха прекалено зрели за сурова консумация. Идеята за полента със смокини отлежава от доста време, основно защото не успявам да събера тях и прясна салвия по едно и също време.
Има още
Преди няколко месеца публикувах една рецепта за полента (или подобрен качамак) с гъби. Винаги съм харесвала качамак. Просто ястие, но има някакъв особен чар. Сега искам да ви кажа, че не е задължително полентата/качамакът да е просто ястие. Може да бъде многопластово и богато – всичко зависи от това как ще го приготвите.
Тази рецепта ми попадна (под формата на снимка в една от чат платформите) прекалено късно. Защото оригиналът е със смокини, салвия и лешници, а през декември смокини вече няма. Позачудих се, дали да не я оставя за догодина, но много ми се искаше да пробвам полента с някакъв плод. Реших да е райска ябълка, защото имах останали и защото ми се стори по-подходяща от другите възможности – круша, обикновена ябълка, тиква и т.н. След като избрах плода, замених салвията и лешниците с други продукти, които повече подхождат му подхождат и бях готова да пробвам.
Защо я публикувам сега? Защото според мен (в намален вариант – 4 порции вместо 2) това е едно прекрасно, нетрадиционно предястие за Коледа или Нова година.
Има още
Не знам как е за вас, но аз периодически се връщам към някои „храни на комфорта“. Не е ясно дали го правя подсъзнателно, когато нещо не ми е наред или просто вкусът им ме тегли, но е факт. Една от тези храни е качамакът – да, именно тази проста, за някои дори селска храна. Много го обичам с масло и сиренце, но този път реших да пробвам нещо различно. Започнах от рецептите за полента, която е италианската братовчедка на качамака. Няма особени разлики, но попаднах на едно – две по-нестандартни решения като това, което съм ползвала тук.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 