Архив за етикет: веган

Гюллач (Güllaç) – един по-малко познат десерт с турски произход

За Гюллач се твърди, че може би е първообразът на баклавата. Името произхожда от турските думи за роза (Güllü) и храна (aş) и има различни теории за него. Според едни десертът се казва така заради употребата на розова вода, според други – заради специфичното накъдряне на корите, с което те напомнят розови листа. В Уикипедия намерих една кратичка статия за тези, които имат желание да погледнат – за съжаление само на английски.

Има още →

Зеленчукови кюфтета с веган „спагети“

Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.

Има още →

(Много) късна празнична закуска

Днес е празник (22 септември) и по този повод се излежавах до късно. Нямах намерение да правя нищо специално за закуска – просто вариант на стандартното смути, което обикновено „ям“ през седмицата. Обаче лека-полека се зароди някаква идея за палачинки, бананови палачинки и реших да й дам шанс – почивен ден, пък и празник е все пак.

Има още →

Тарт с праскови и кокос (и веган алтернатива в бурканчета)

Когато излязоха първите праскови, направих това свинско и този сладкиш Мелба. Сега, когато сезонът им е към края си, ви предлагам този тарт, изключително подходящ за меките, зрели плодове.

Бях взела няколко праскови с идеята да пробвам един пай, който бях виждала само на снимка и много ми хареса визуално. За него плодовете трябваше да се нарежат на много (1 – 2 мм) тънки резени. Докато се наканя, прасковите вече бяха прекалено меки и така минах на вариант Б – тарт с пълнеж от прасковено пюре. Добавих и слой от кокосов крем, просто така, защото ми хареса идеята и крайният резултат е един изключително вкусен и същевременно лек десерт.

Има още →

Крем супа от целина, фенел и зелена ябълка

Мммдаа, дните са все още топли, но с хладните сутрини и вечери септември ни напомня, че в името му има „Р“ и лятото вече е за гърба ни. С настъпването на есента идват различни зеленчуци и плодове, а с тях и нови възможности за разнообразие на масата.

Има още →

Торта шоколадов трюфел

Има ли хора, които не обичат шоколад? Трудно ми е да повярвам, че е така. Лично за мен шоколадът е едно от най-великите човешки открития. Парченце хубав шоколад винаги може да ми оправи настроението и поне за малко да избута баналните и не толкова банални проблеми от ежедневието на заден план. Най-много обичам тъмен „занаятчийски“ шоколад и за щастие вече има много места, където може да се намери такъв.

Има още →

Минестроне

Връщам се към италианската тема с тази прекрасна зеленчукова супа – богата както на цвят, така и на вкус и гъста като яхния.

Според една книга по холистична медицина, която разглежда здравето като директен резултат от това, какво слагаме на масата, е препоръчително да се ядат около половин килограм зеленчуци на ден – част сурови и част сготвени. Супа Минестроне е много добър и изключително вкусен вариант за набавяне на сготвени зеленчуци.

Има още →

Веган сладолед с банан и авокадо

Вече съм писала по темата домашен сладолед. И да си призная, все по-трудно се навивам да направя, при този богат избор на сладоледи с качествени иходни суровини (например Gelato & Latte). Обаче от време на време ми идва муза и тогава няма бягане. Такъв беше случая сега, в самия край на същинското лято.

Има още →

Паста Меландзана

Мдаа, все още ми е италианско 😃. И затова днес ще сготвим вариация на едно популярно ястие – паста с патладжани (или както казват на „ботуша“ – меландзана. Преди около месец видях първите патладжани на Моравско село и, понеже се опитвам да се придържам, до колкото може, към сезонните плодове и зеленчуци, нямаше как да ги пропусна. Рецептата е без месо, всъщност веган, защото пармезанът е опция и дори без него вкусът е един път.

Има още →

Хумус за десерт? Oооо, да

Много пъти съм се обяснявала в любов на хумуса. Съвсем сериозно. Това е нещо, което мога да ям през всеки сезон. Дали ще е само с лимон и кимион, дали ще е с червено цвекло или ще е с черен боб – няма значение. Всички са изключително вкусни. Ако не съм много гладна, купичка хумус плюс селъри, морков, краставица и червена чушка, нарязани на пръчици е една идеална лека вечеря – даже няма нужда от прибори.

Мислех, че разбирам от хумус, но едно посещение в ресторант Норма в Бургас и последващо търсене в интернет ме убедиха, че съм болезнено изостанала. Защото имало и сладък хумус.

Има още →