За Гюллач се твърди, че може би е първообразът на баклавата. Името произхожда от турските думи за роза (Güllü) и храна (aş) и има различни теории за него. Според едни десертът се казва така заради употребата на розова вода, според други – заради специфичното накъдряне на корите, с което те напомнят розови листа. В Уикипедия намерих една кратичка статия за тези, които имат желание да погледнат – за съжаление само на английски.

Основните разлики между гюллач и баклава са:

• в гюллач се слага подсладено мляко, не захарен сироп
• корите са различни
• гюллач не се пече, само се охлажда продължително време, докато млякото попива в корите
• гюллач не е толкова сладък, колкото баклавата (това, в случай че връзката с баклавата ви е уплашила 😉)

Разбира се, оригиналните кори са с пшенично брашно. Не знам дали може да се намерят у нас и, ако да, дали ги има извън периода на Рамадан (когато обикновено се прави този десерт). Но най-важното е, че исках да го направя без глутен. Имаше два варианта – да си направя корите (има такава рецепта, с царевично нишесте, което аз бих заменила с тапиока), но трябваше да сложа белтъци. И тук, след известно колебание, реших да заложа на готовите оризови кори по две причини: 1. достъпни са за всички и така времето за приготвяне се скъсява; 2. след замяна на млякото с алтернативно, десертът става веган. И най-добрата новина – така приготвен, десертът е кето съвместим (2 г захар на порция) и изключително нискокалоричен – само 96 калории в едно парче 😍.

Според това, което прочетох, оригиналните кори са само с пшеничено брашно, царевично нишесте и вода, но не намерих рецепта, която да се опитам да адаптирам (иначе казано – да заменя брашното).

И така, в рамките на два – три дни ми се избистри концепцията и бях готова да пробвам този десерт.

Продукти (за 14 порции*)

2 пакета оризови кори (аз ползвам „Amaizin“, 110 г в един пакет, около 22 см в диаметър, 12 броя) – общо 24 броя

1 литър неподсладено бадемово мляко (или кокосово, но бадемовото е по-ниско калорично)

250 г бленд еритритол и стевия (ако ползвате обикновен, добавете 30 г)

1 ч.л. салеп**

1 с.л. розова вода

60 г шам фъстък, ситно нарязан (или завъртян няколко оборота в блендер)

5 с.л. ядливи розови листа

зърна нар за гарниране – около половин голям плод – не пестете от нара, той е много важен за крайния вкус.

Приготвяне

Ако сте купували оризови кори, знаете, че много често са натрошени – от местене, неправилно съхранение и т.н. Затова аз предпочитам марката, която споделих по-горе – пакетът е прозрачен и мога да видя дали са цели. За тази рецепта това е важно.

Загрейте млякото и добавете еритритола, който предварително сте смесили салепа. Разбъркайте докато се разтвори напълно, варете 5 – 10 минути, след което свалете от котлона, добавете розовата вода и оставете да се охлади леко.

Пригответе подходящ съд – аз взех форма със свалящи се стени и диаметър 23 см и я постлах (дъното и стените) с хартия за печене. Понеже след намокряне корите омекват и може да се манипулират, ако искате може да направите десерта в правоъгълна или квадратна форма, но там ще има места без пълно припокриване на корите.

Сложете една кора на дъното на съда и залейте с черпак или мерителна чаша (60 -80 мл) топло мляко. Не е необходимо да изчаквате, преди да сложите втора. Имайте предвид, че кората ще се завие нагоре. Полейте с мляко и с пръсти притиснете периферията към долната кора. Продължете така до четвъртата кора, след което разпръснете около 1/6 от нарязания шам фъстък и 1 с.л. розови листа.

Продължете отново по същия начин до изчерпване на корите – общо 24. Ако ви е останало мляко, излейтего върху последната кора.

Покрийте съда с фолио. Ще ви остане шам фъстък (горе долу 1/6 от първоначалното количество) – той е за най-отгоре. Сложете съда с корите в хладилника и го оставете поне 1 ден.

Преди сервиране поръсете с останалия шам фъстък и гарнирайте със зърна нар. За пълно изживяване, сервирайте с чай от нар.

* Нарязах десерта на квадратни порции. Поради кръглата форма има 12 горе-долу еднавки парчета и 4, които можем да определим като триъгълни. Всеки 2 от тях съм броила за една порция и затова имаме 14.

** Салеп е брашно/нишесте от корена на вид орхидея, което традиционно се влага в турския сладолед „дондурма“. В нашия случай целта е леко да сгъстим млякото. Може да се замени с нишесте от арарут или тапиока.