Чудя се кой ли е бил първият човек, който се е престрашил все пак да сервира леко неугледен десерт, който иначе би минал за провал от визуална гледна точка, и да му даде звучното име „кръмбъл“ (от английската дума за натрошен). Който и да е бил, добре е направил, защото макар и с несъвършена визия, този тип десерти са изключително вкусни. Стават с много и различни плодове, но нашият е с ябълки и сушени череши.
Има още
Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
Есента е тук, не само календарно, но и температурно. Всеки слънчев ден ме радва, но сутрините и вечерите неизменно ми напомнят, че зимата идва. И, макар че за нас това простичко словосъчетание не носи същата фатална необратимост, както в един много популярен сериал, сезонните промени някак естествено налагат промени и в менюто. Дълбоко в себе си ние все още носим инстинктите на праисторическите си предци и дори и да не ни се налага буквално да се борим за оцеляването си в студените месеци, все пак ни тегли към по-топли и засищащи храни. Днешното предложение покрива всички изисквания.
Има още
Като изключим хайвера и руската залата, руската кухня не е от най-познатите и популярните, поне в средите, в които аз се движа. Повечето неща, които съм опитвала, са били много тежки, с големи количества сметана или майонеза. Първото не е проблем, но аз никак не обичам майонеза и може би затова никога не съм била почитател на тази кухня.
Сега сигурно се чудите защо, в такъв случай, ви занимавам с тази рецепта. По две причини – елда и гъби. Елдата е широко застъпена в традиционните ястия в Русия, Украйна и Полша. За ползите от нея вече съм писала тук.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Отново се връщам на една от любимите си теми – шоколадът във всичките му форми 😊.
Тази е плътна, кремообразна, абсолютна наслада за небцето. Идеалният десерт, независимо какво сте яли преди това. Освен това е веган и нисковъглехидратен – само 3 г захари в порция.
Има още
Както знаете, нахутът е продукт, който ползвам много често. Не че имам нужда от специална причина да сготвя нещо с нахут, но този път се случи така, че търсех идея за два патладжана, които бях взела без ясна концепция какво ще ги правя. И докато разглеждах рецепти, попаднах на това близкоизточно ястие. В него освен патладжани има нахут, домати, лук и чесън. Типичната подправка бахарат (бахар, кардамон, канела, карамфил, кориандър, кимион, индийско орехче, червен пипер, черен пипер) го прави ароматно и апетитно.
Има още
За Гюллач се твърди, че може би е първообразът на баклавата. Името произхожда от турските думи за роза (Güllü) и храна (aş) и има различни теории за него. Според едни десертът се казва така заради употребата на розова вода, според други – заради специфичното накъдряне на корите, с което те напомнят розови листа. В Уикипедия намерих една кратичка статия за тези, които имат желание да погледнат – за съжаление само на английски.
Има още
Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.
Има още
Днес е празник (22 септември) и по този повод се излежавах до късно. Нямах намерение да правя нищо специално за закуска – просто вариант на стандартното смути, което обикновено „ям“ през седмицата. Обаче лека-полека се зароди някаква идея за палачинки, бананови палачинки и реших да й дам шанс – почивен ден, пък и празник е все пак.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 