Започнаха да излизат „слънчевите“ патладжани и, разбира се, ми се прииска да направя нещо с тях. Моята лична история с патладжана е дълга и криволичеща. Първата среща с домашно кьопоолу, приготвено от баба ми, доведе до пристрастяване, което от своя страна доведе до момент, в който просто спрях да ям патладжани за няколко години. Нямах желание дори да ги погледна. След това бях на студентска бригада, на която брахме патладжани и там пробвах отново, в стола, където ни „изхранваха“. Не беше лошо, но не беше и нещо, което да върне патладжаните трайно в менюто ми. Няколко години по-късно, когато вече имах собствена кухня, в която да експериментирам, този продукт постепенно намери подобаващо място на масата.