Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Лято е, а аз още не съм стигнала до морето. Малко остава, около седмица, но с наближаването и нетърпението расте.
Както е ставало въпрос вече, много обичам риба. Топлите ми чувства се разпростират и върху морските дарове, в това число калмарите. В заведенията обикновено ги предлагат панирани или пържени, което често ме спира да си ги поръчам, защото най-много ги обичам задушени в малко зехтин, с чесън, копър и бяло вино.
Има още
Мисля, че бисквитената торта е един от любимите десерти на много българи. Това беше и един от първите ми кулинарни опити, преди много години, с т.нар. Детски бисквити и крем „нишесте“ от пакетче.
Обаче тази рецепта е различна. Тя е (много) свободна веган интерпретация на португалската Bolo de Bolacha, което в превод означава точно Торта от бисквити. Къде са разликите между нашата и португалската? Основно в крема, който е суров и се прави от масло, жълтъци и захар. И освен това бисквитите се топят в кафе. Лично аз съм заклет почитател на чая – у нас по всяко време може да се намерят поне 10 различни вида, обикновено насипни, но и някои в пакетчета. Сещам се за кафе изключително рядко, обикновено когато пътувам и обикновено пия капучино с мноооооого канела. Обаче винаги съм харесвала десертите с кафе, като например тирамису. Затова и тази торта ми допадна толкова много.
Има още
Аз съм от поколението, през чието детство единствената риба в магазините във вътрешността на страната беше скумрия. И до ден днешен ме побиват тръпки от острата й миризма и категорично отказвам да я ям. Помня, че родителите ми ме водеха в култовия за времето ресторант „Златна рибка“, по пътя за Боровец, където имаше пъстърва.
Това отдавна е минало и сега има всякакви риби. Някои са ми много любими, особено тези, от които излизат хубави големи филета, като сьомга, тон, меч, маслена. Съзнателно ги ограничавам, заради живачните нартупвания, иначе бих могла да ям риба всеки ден.
Има още
Ако вярваме на Wikipedia, произходът на макароните е италиански. Дори най-популярните, известни като „Френски“, са дело на италиански готвач от двора на Катерина Медичи. Според дефиницията „Макарон е малък сладкиш или бисквита, обикновено направена от смлени бадеми, кокос или други ядки (дори картофи), със захар, понякога с аромати, оцветители…“ и т.н. Нашите са с кокос и са веган.
Има още
Както писах наскоро – за мен лятото е времето на салатите. Колкото по разнообразни, толкова по-добре. Това също така ми дава възможност да употребя различни „остатъци“ от други проекти. Като например 1 чаша сварен нахут, останала след хумуса и невероятния шоколадов мус с aquafaba.
Другият главен герой тук е приготвено на тиган пилешко филе, което правя специално за салати, с подправки и дижонска горчица. Двете в комбинация правят салатата много богата на протеин.
Има още
Може би помните публикацията за хумуса с червено цвекло. Там ви посъветвах да запазите водата от варенето на нахута, защото ще пиша скоро за нея и за какво може да я употребите. Е, този момент дойде 😊.
Има още
Отново на лятна тема, в очакване лятото най-сетне да дойде наистина. Не знам за вас, но когато времето е горещо, на мен изобщо не ми се яде топла храна. Нито пък ми се стои над котлоните или до фурната. Преди няколко години открих за себе си салатите като основно ястие. Дори съм публикувала такива тук, тук и тук. Днешната салата обаче е малко по-различна. Правя подобни за обяд, когато съм в офиса и си ги нося в буркан. Има даже специален ред, в който се слагат продуктите, за да не е „умряла“ салатата, когато реша да я ям. Зеленчуковата част (зелени салати, домати, краставици, авокадо и т.н.) е според наличностите в хладилника. И, за да може това да е основно ядене, добавям тънко нарязано студено пилешко филе, което предварително съм направила на тиган, с предпочитани от мен подправки. Салатата с малини е от същия тип.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 