Вече съм писала по темата домашен сладолед. И да си призная, все по-трудно се навивам да направя, при този богат избор на сладоледи с качествени иходни суровини (например Gelato & Latte). Обаче от време на време ми идва муза и тогава няма бягане. Такъв беше случая сега, в самия край на същинското лято.
Има още
Мдаа, все още ми е италианско 😃. И затова днес ще сготвим вариация на едно популярно ястие – паста с патладжани (или както казват на „ботуша“ – меландзана. Преди около месец видях първите патладжани на Моравско село и, понеже се опитвам да се придържам, до колкото може, към сезонните плодове и зеленчуци, нямаше как да ги пропусна. Рецептата е без месо, всъщност веган, защото пармезанът е опция и дори без него вкусът е един път.
Има още
Отдавна гледам рецепти за фокача. Идеална е за компания на салата или супа. Обаче не исках да е с нишесте от царевица или картофи или с оризово брашно – това изключи всички готови безглутенови смеси. И със сигурност не исках да е с мая.
Друго нещо, което харесвам на този тип хляб, е че може още при изпичането да се гарнира с пресни или сушени домати, маслини, пресни подправки.
Има още
Много пъти съм се обяснявала в любов на хумуса. Съвсем сериозно. Това е нещо, което мога да ям през всеки сезон. Дали ще е само с лимон и кимион, дали ще е с червено цвекло или ще е с черен боб – няма значение. Всички са изключително вкусни. Ако не съм много гладна, купичка хумус плюс селъри, морков, краставица и червена чушка, нарязани на пръчици е една идеална лека вечеря – даже няма нужда от прибори.
Мислех, че разбирам от хумус, но едно посещение в ресторант Норма в Бургас и последващо търсене в интернет ме убедиха, че съм болезнено изостанала. Защото имало и сладък хумус.
Има още
Преди много години, по време на една командировка в Англия, за пръв (и последен) път опитах ревен. Беше сладък сос към някакъв млечен крем. Много интересен вкус. Тогава дори не направих връзка между английското му име и ревен. Пък и да си призная не бях наясно що е то ревен изобщо.
През последните години съм попадала на рецепти, но все във време, когато той не е наличен по магазините. Наскоро Йоана писа за рецепта с ревен в Инстаграм и това ме подсети да погледна при следващото пазаруване в Метро – имаше. Взех малко, като за проба и не бях сигурна какво ще правя, но след няколко дни концепцията се изясни и реших да е нещо като кекс.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Лято е, а аз още не съм стигнала до морето. Малко остава, около седмица, но с наближаването и нетърпението расте.
Както е ставало въпрос вече, много обичам риба. Топлите ми чувства се разпростират и върху морските дарове, в това число калмарите. В заведенията обикновено ги предлагат панирани или пържени, което често ме спира да си ги поръчам, защото най-много ги обичам задушени в малко зехтин, с чесън, копър и бяло вино.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 