Мдаа, все още ми е италианско 😃. И затова днес ще сготвим вариация на едно популярно ястие – паста с патладжани (или както казват на „ботуша“ – меландзана. Преди около месец видях първите патладжани на Моравско село и, понеже се опитвам да се придържам, до колкото може, към сезонните плодове и зеленчуци, нямаше как да ги пропусна. Рецептата е без месо, всъщност веган, защото пармезанът е опция и дори без него вкусът е един път.
Има още
В последните години, през септември/октомври все се озовавах в Италия. Тази година плановете са различни, но явно подсъзнателно ме влече натам, защото тази рецепта, както предишната, пък и тези, които планирам за следващите дни, могат да се причислят към италианската кухня.
За това ястие не можах да измисля по-добро име, за което много съжалявам. Най-вече, защото самото то изглежда много добре и заслужава нещо по-звучно. Но, както се казва – вкусът е по-важен, а той определено си заслужава. Това не е първата „лазаня“ с тиквички, която предлагам, но за разлика от другата, тази е без месо и е доста диетична. Освен това е много богата на витамин Д, калций и калий.
Има още
Отдавна гледам рецепти за фокача. Идеална е за компания на салата или супа. Обаче не исках да е с нишесте от царевица или картофи или с оризово брашно – това изключи всички готови безглутенови смеси. И със сигурност не исках да е с мая.
Друго нещо, което харесвам на този тип хляб, е че може още при изпичането да се гарнира с пресни или сушени домати, маслини, пресни подправки.
Има още
От Био Ферма Софина взех тези прекрасни малки (или както е модерно да се казва сега – бейби) кореноплодни на снимката по-долу. Те са крехки, нежни и нямат нужда от много обработка. Знаех точно как ще ги приготвя. Оставаше само да им намеря главен герой, за когото да изпълнят поддържащата роля.
Има още
Предполагам, че няма сънародник, който да не е ял мляко с ориз. И не сме сами – има много други места, където се правят различни версии, при това не само на Балканите. В Испания и Португалия го смятат за местен десерт. За този вариант се твърди, че е турски. Не мога да съм сигурна, знам само, че ми харесва много повече от стандартния, въпреки че няма канела, която е една от любимите ми подправки.
Има още
Много пъти съм се обяснявала в любов на хумуса. Съвсем сериозно. Това е нещо, което мога да ям през всеки сезон. Дали ще е само с лимон и кимион, дали ще е с червено цвекло или ще е с черен боб – няма значение. Всички са изключително вкусни. Ако не съм много гладна, купичка хумус плюс селъри, морков, краставица и червена чушка, нарязани на пръчици е една идеална лека вечеря – даже няма нужда от прибори.
Мислех, че разбирам от хумус, но едно посещение в ресторант Норма в Бургас и последващо търсене в интернет ме убедиха, че съм болезнено изостанала. Защото имало и сладък хумус.
Има още
Много отдавна не бях правила супа. Дори любимата ми пилешка беше леко пренебрегната през летните месеци, за сметка на риба и салати. При последото пазаруване обаче един лилав карфиол ми намигна закачливо и нямаше как да не го купя. Не бях съвсем наясно какво ще го правя, но беше много хубав. Два дни по-късно съдбата му беше определена – ще става на крем супа.
Не знам за вас, но аз обожавам крем супи. С нетърпение чакам да излязат мускатовите тикви, за да мога да сготвя един друг мой фаворит, но за това – по-късно. Сега за карфиола.
Има още
Преди много години, по време на една командировка в Англия, за пръв (и последен) път опитах ревен. Беше сладък сос към някакъв млечен крем. Много интересен вкус. Тогава дори не направих връзка между английското му име и ревен. Пък и да си призная не бях наясно що е то ревен изобщо.
През последните години съм попадала на рецепти, но все във време, когато той не е наличен по магазините. Наскоро Йоана писа за рецепта с ревен в Инстаграм и това ме подсети да погледна при следващото пазаруване в Метро – имаше. Взех малко, като за проба и не бях сигурна какво ще правя, но след няколко дни концепцията се изясни и реших да е нещо като кекс.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
В къщи много харесваме шарлотата на Вила Росиче, която обаче, естествено, е с глутен и захар в излишък. Не бях и помисляла да опитвам да направя шарлота в къщи, но преди няколко дни попаднах на рецепта за безглутенови бишкоти. В магазините има и такива, но те са със захар. Поколебах се, дали си заслужава, но изглеждаше лесно и реших да пробвам. Получиха се. Не са идеални и имам някои коментари по рецептата, особено към огромното количесто захар (в моя случай еритритол) за поръсване преди печене, както и за времето за печене. Отразила съм ги като промени в данните по-долу. Вие, разбира се, можете да си вземете готови и да прескочите първата стъпка – приготвяне на бишкоти.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 