През 1829 година Уошингтън Ървинг* написва Легендите за Алхамбра и така популяризира перлата на Андалусия извън пределите на Испания. Тази малка, но много увлекателна книжка беше моят първи източник на информация и от нея тръгна интересът ми към Гранада. Повече от 30 години по-късно, кракът ми стъпи на територията на Алхамбра.
Granada, tierra soñada por mí*
Гранада е в списъка с места, които искам да посетя, почти откакто се помня. Като ученичка прочетох Легендите на Уошингтън Ървинг и те естествено събудиха любопитството ми да видя приказните градини на Алхамбра и Хенералифе. За тях ще има отделен пост. Този е за Гранада.
Има още
Тиквички с… тиквички? Да, правилно прочетохте. Дочакахме първите местни за този сезон, които дойдоха при мен заедно с красивите си цветове – наистина вдъхновяваща гледка.
Има още
Допълнена след получаване на допълнителна информация
Последното пътуване ме убеди, че наистина живеем в Ковид ера, в която ежедневието ни се върти около това да имаме някакъв документ, който да ни позволи да упражняваме уж неотменното си право на свободно движение.
Има още
Около 50 процента от границата на Португалия е водна, с Атлантическия океан. Това обяснява защо водата по плажовете е студена (с изключение на Монте Гордо, до границата с Испания, което има специфичен микроклимат и значително по-топла вода), както и факта, че тук се консумира най-голямо количество риба на глава от населението в Европейския съюз. На фона на това е малко странно, че най-популярната риба нито е прясна, нито се лови в португалски води. Става дума за бакаляу (bacalhau) – сушена и осолена северноатлантическа треска.
Има още
Когато чуете Монсерат, за какво се сещате? Може би за Монсерат Кабайе? Или за хълма до Барселона? А знаете ли, че има Монсерат в Синтра, Португалия? Води се дворец, но в същност е по-скоро вила с огромна, прекрасна градина. Едно от най-красивите места, на които съм била, въпреки че го посетих през декември и в дъжд, който ту започваше, ту спираше.
Има още
Преди да опитам портвайн за пръв път, няколко години назад във времето, бях на твърдото мнение, че няма хубаво сладко вино. Вече не мисля така. У дома винаги имаме бутилка портвайн за сладкиши и, разбира се, за да се насладим на по чашка от време на време.
Има още
Била съм в Португалия много пъти, както служебно така и „за туризъм“, както декларираме частните пътувания, но никога досега не бях попадала на тази класация. Интересното в нея е, че вотът е бил публичен, през 2011 година и са гласували близо 900 хиляди души.
Има още
Мафра е малко градче на около 40 км от Лисабон, което е забележително поради факта, че тук се намира най-големият дворец в Португалия, построен от Жоао V. Според историята, той нямал наследник и обещал на господ, че ако го ощастливи, ще построи манастир. Господ, с помощта на младия изповедник на кралицата (или поне така твърдят слуховете) го дарил с наследник и крлят изпълнил обещанието си. Само че, вместо скромен манастир, в Мафра се появил огромен дворец, в който има манастир, катедрала, библиотека и ловен парк. Ще кажете – щедър е бил човекът. Да, но на чужд гръб. В продължение на строителството, години наред по-голямата част от златото и скъпоценните камъни, добивани в Бразилия, били насочвани за покриване разходите по тази екстравагантност.
Има още
Днешният предиобед съм сама със себе си и го прекарвам по един от най-любимите ми начини – дълги разходки из нови местенца, скрити кътчета в иначе общо взето познат град. През последните 4 дни заедно с Жорже сме навъртяли средно по 15 км на ден. Днешният ден е по-бавен и го започвам с обилен брънч (друго любимо занимание – да откривам и опитвам хубава храна).
Има още
Щипка смях и лъжица любов 