Когато чуете Монсерат, за какво се сещате? Може би за Монсерат Кабайе? Или за хълма до Барселона? А знаете ли, че има Монсерат в Синтра, Португалия? Води се дворец, но в същност е по-скоро вила с огромна, прекрасна градина. Едно от най-красивите места, на които съм била, въпреки че го посетих през декември и в дъжд, който ту започваше, ту спираше.

Името не е случайно. През 1540 година отец Гаспар Прето прави обиколка на Иберийския полуостров и остава впечатлен от отшелническото убежище на хълма Montserrat до Барселона. При завръщането си в Синтра той започва строежа на убежище, което посвещава на Св. Богородица от Monserrate.

По-късно на мястото е построена ферма, която става необитаема след земетресението от 1755 година.

През 1789 английският търговец Джералд де Визме наема мястото и построява нова вила. През 1793/94 в имота се настанява Уилям Бекфорд, който започва проектирането на градината.

Макар и не напълно възстановен след земетресението, имотът продължава да привлича вниманието на пътешественици, включително лорд Байрон, който е живял тук през 1809 и е бил вдъхновен да напише „Странстванията на Чайлд Харолд“.

През 1846 година в имота се нанася Франсис Кук, на когото се дължи днешното вликолепие. Той построява вилата, която обединява романтичен и готически стил с явни влияния от Индия и арабската архитектура.

Парковата част е завършена и интегрира успешно руините от предишни постройки, езера и водопадчета. В нея съжителстват растения от цял свят. Тук можете да видите корков дъб, кактуси, палми, папрати, камелии, азалии, рододендрони и розариум. Паркът е дело на дизайнера Уилям Стокдейл, ботаниста Уилям Невил и градинаря Джеймс Бърт. Но визионерът, който стои зад всичко е Франсис Кук.

За заслугите си в облагородяването на Монсерат и приноса към обществото Франсис Кук получава титлата виконт и в днешно време има улица, кръстена на негово име.

Имотът преминава в други ръце след втората световна война и португалската държава го придобива през 1949 година, след като голяма част от редките книги, статиуте и други произведения на изкуството са разпродадени.

През 1995 година, като част от Синтра, Монсерат е обявен за световно културно наследство.

Това е място, на което определено ще се върна в друг сезон, когато вярвам, че градината ще бъде още по-красива. Разходката и вилата отнемат около 3 до 3.5 часа. Достъпът е лесен с влак до Синтра и автобус до Монсерат. Има паркинг за частни коли пред парка. Има и изобилие от тук-тук на изхода от гарата, но не можете да си поръчате такъв на тръгване от Monserrate. За да се возите на тук-тук по обратния път трябва или да имате късмет да мине свободен, или предварително да се уговорите за час, в който да ви чака.

Можете да запълните деня с посещение на някоя от другите забележителности – дворците Пена и Синтра, мавърската крепост, Кинта да Реглейра и други. Изборът е богат и, на каквото и да се спрете, няма как да сбъркате.