Архив на категория: печива

Морковена торта с портокали

Вашият коментар

Тази торта спокойно мога да я кръстя „Севилска“, понеже е намигане към последното ни пътуване до Севиля, където едно от любимите ни неща за хапване беше морковената торта в Мокамбо. Не съм се опитвала да направя същата. Вместо това преработих моята морковена торта със сушени вишни и шам фъстък като й добавих емблематичният за града портокал под 3 различни форми – настъргана кора, вино от горчиви портокали, което си донесохме от там и малко от цитрусовия мармалад от предишния пост, който също беше вдъхновен от това пътуване.

Има още →

Торта Гараш

Вашият коментар

Гараш е една от малкото (ако не и единствената) документирано български торти. Създадена е от австроунгарския сладкар Коста Гараш в Русе и е естествено безглутенова – в оригинала няма брашно. Тази версия не е класическа, но се опира сериозно на рецептата, за която се предполага, че е от 1885.

Има още →

Протеинови гофрети с брашно от елда и кефир

Вашият коментар

Гофрети за закуска е винаги добра идея. А когато са с допълнителна доза протеин – направо чудесна. Ако нямате гофретник, тази рецепта ще ви накара да си купите. Направени са с брашно от елда и кефир и са естествено безглутенови и пробиотични.

Има още →

Протеинова закуска с флейкс от елда и ябълки

Вашият коментар

Преди да е свършила зимата ви предлагам една чудна закуска с ябълки с 14 г протеин в порция. Вярно – не са 30, но пък са относително много за сладка закуска и това ще ви позволи известно разнообразие. А като добавите 100 г скир, получавате общо 25 г протеин. Приготвя се много бързо и лесно и се съхранява добре в хладилник в затворен контейнер.

Има още →

Сладка баница с вишни и розова вода

Вашият коментар

Благодаря на милите хора от Канап, че ме предизвикват да експериментирам с продуктите им и да търся нестандартни начини да ги използвам. Може да попитате защо не правя обикновена баница със сирене или спанак. Не е защото не ги обичам, а защото повече обичам да опитвам нови неща.

Има още →

Şambalı в обогатена веган версия

1 отговор

След относително сложната торта – нещо супер лесно. Чували сте за реване и сигурно знаете, че много балкански страни претендират да са негова родина. Но чували ли сте за шамбали (Şambalı)? Той е много подобен на реването и е от района на Измир. Основните разлики са, че в него няма яйца и вместо смес от грис и брашно се прави само с грис.

Има още →

Торта с горски плодове

Вашият коментар

Тази торта е вдъхновена от любимото ми Малиново момиче на Цукерня Савенко. И другите торти на Ани ми харесват, но тази говори директно на душата ми. Не съм питала за рецептата и не съм се опитвала да я пресъздам едно към едно. Но, когато реших да направя торта за празника, някак естествено се спрях на подобен формат – тънки блатове и лек крем.

Има още →

Портокалопита с домашна юфка

Вашият коментар

Миналата година, когато бяхме в Корфу, Жорже ми подари една книга с традиционни гръцки десерти – The Greek book of sweets на Стелиос Парлиарос. В нея има и рецепта за портокалопита, която е доста различна от другите, които циркулират в пространството. В неговата версия няма готови кори за баница, a тестото е с бадемово и царевично брашно.

Има още →

Малинови мъфини

Вашият коментар

Вдъхновението за тази рецепта дойде от един какаов кейк с бира и портокали. Да, знам, че на пръв поглед нямат нищо общо, но на втори не е така. Замених какаото с прах от лиофилизирани малини, портокаловия сок със сготвени и прецедени малини и бирата с разреден малинов ликьор от 2 Лета (който признавам, че купих основно за такива цели). Вместо масло сложих зехтин, вместо мляко пресечено с лимонов сок – скир и вместо пшенично брашно – смес от елда и лупина. И захарта отпадна, заменена от еритритол. Но запазих пропорциите и замените са с продукти с подобно поведение при печене.

Има още →

Печена полента с тиква и спанак

Вашият коментар

От дете обичам качамак. Още помня този на баба ми, който се режеше с конец. Добавяме малко сиренце и масло с червен пипер – истинска фантазия. Когато години по-късно опитах полента се изненадах колко подобни са на вкус. Вече не се изненадвам – светът е едно голямо село и това е прекрасно, защото означава, че нещата, които ни свързват са много.

Има още →