Мдаа, все още ми е италианско 😃. И затова днес ще сготвим вариация на едно популярно ястие – паста с патладжани (или както казват на „ботуша“ – меландзана. Преди около месец видях първите патладжани на Моравско село и, понеже се опитвам да се придържам, до колкото може, към сезонните плодове и зеленчуци, нямаше как да ги пропусна. Рецептата е без месо, всъщност веган, защото пармезанът е опция и дори без него вкусът е един път.
Има още
В последните години, през септември/октомври все се озовавах в Италия. Тази година плановете са различни, но явно подсъзнателно ме влече натам, защото тази рецепта, както предишната, пък и тези, които планирам за следващите дни, могат да се причислят към италианската кухня.
За това ястие не можах да измисля по-добро име, за което много съжалявам. Най-вече, защото самото то изглежда много добре и заслужава нещо по-звучно. Но, както се казва – вкусът е по-важен, а той определено си заслужава. Това не е първата „лазаня“ с тиквички, която предлагам, но за разлика от другата, тази е без месо и е доста диетична. Освен това е много богата на витамин Д, калций и калий.
Има още
От Био Ферма Софина взех тези прекрасни малки (или както е модерно да се казва сега – бейби) кореноплодни на снимката по-долу. Те са крехки, нежни и нямат нужда от много обработка. Знаех точно как ще ги приготвя. Оставаше само да им намеря главен герой, за когото да изпълнят поддържащата роля.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Като дете се ужасявах от вида на ястието месо със сини сливи и така и не го опитах. Може да съм била повлияна от израза „манджа с грозде“, който не обещава нищо добро :). Може и просто да съм била по-скоро консервативна, като много деца. Важното е, че каквото и да не ми е било наред отдавна се е оправило и присъствието на плодове в основното ястие с месо вече не ме плаши.
Има още
Лято е и темата пак е риба. Този път средиземноморско фагри. Не знам дали сте пробвали да печете риба в морска сол, но, ако не сте, задължително трябва да опитате. Имаше време, когато смятах, че риба, която е сготвена цяла и затворена не е вкусна. Мнението ми се промени след като един любим човек ми сготви ципура в морска сол. Да, много е различна от рибата на скара, но затова пък е много по-сочна. И ако добавите няколко капки зехтин върху вече изпечената и почистена от кости риба, става божествена.
Има още
Лято е, а аз още не съм стигнала до морето. Малко остава, около седмица, но с наближаването и нетърпението расте.
Както е ставало въпрос вече, много обичам риба. Топлите ми чувства се разпростират и върху морските дарове, в това число калмарите. В заведенията обикновено ги предлагат панирани или пържени, което често ме спира да си ги поръчам, защото най-много ги обичам задушени в малко зехтин, с чесън, копър и бяло вино.
Има още
Оризът не е измежду любимите ми храни, освен ако не е придружен с нещо, което да го направи интересен. Никога не съм разбирала гарнитурата от варен бял ориз, без значение към какво е прикачена – все си е варен бял ориз. Ризотото, обаче, е друго нещо. Особено ако е с манатарки :).
Другият проблем на ориза е въглехидратното съдържание. Затова, когато правя супи или ризото в къщи, обикновено го заменям с киноа.
Има още
Не знам как е за вас, но аз периодически се връщам към някои „храни на комфорта“. Не е ясно дали го правя подсъзнателно, когато нещо не ми е наред или просто вкусът им ме тегли, но е факт. Една от тези храни е качамакът – да, именно тази проста, за някои дори селска храна. Много го обичам с масло и сиренце, но този път реших да пробвам нещо различно. Започнах от рецептите за полента, която е италианската братовчедка на качамака. Няма особени разлики, но попаднах на едно – две по-нестандартни решения като това, което съм ползвала тук.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 