Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Миналия септември прекарахме едни прекрасни 4 дни в Истанбул. На летището, докато чакахме да дойде време за полета, видях тази книга за мезета.
И, както се вижда, минаха повече от 6 месеца, преди да я употребя по предназначение.
Има още
Думата кюфте, както и много други в съвременния български език, е с турски произход. След освобождението, когато българската държава се изгражда наново, е имало сериозен стремеж такива думи да се заменят. Градските легенди твърдят, че наред с много наложили се думи (като „гледище“, „становище“, „поява“, „предимство“, „възглед“, „творба“, „общуване“ и др.), проф. Балан е предложил „кюфте“ да се замени с „клъцка“. Ако изобщо е вярно, не съжалявам, че не е било прието. Макар и заемка, кюфте е много звучна, дори вкусна дума. Пък и на фона на вълната от други чуждици, които ни заливат ежедневно по служебни и социално-мрежови канали, тя си е направо наша.
Има още
Рибата е неразделна част от балансираната диета. Заради живачното замърсяване не ям риба толкова често, колкото би ми се искало. Проблемът е, че харесвам големите риби, от които излизат хубави филета и точно при тях живачните натрупвания са най-големи. Но от време на време пренебрегвам това и си купувам тон, риба меч или сьомга. Днешният случай е от последните.
Има още
Много обичам леща и грах. И нахут също. Но с боба някак си не успяхме да изградим близки приятелски отношения. Готвила съм го, разбира се. Поне няколко пъти годишно. Хубав става и първата купичка винаги ми е вкусна, но след това с месеци (поне 6) изобщо не се сещам за него. А той е много хубава храна, източник на фибри, протеини и бавни въглехидрати. Затова винаги съм имала чувството, че пропускам нещо.
Има още
Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.
Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Все още съм на италианска вълна. Миналия петък нямах ясна идея какво ще готвя за обяд, освен че ще е с пиле. Сутринта имах едно излизане и на връщане минах през магазина. Взех спанак и гъби. Обратно у дома разгледах наличностите и реших да направя леко променена версия на класиката Pollo alla Fiorentina.
Има още
Мисля, че не съм срещала човек, който не харесва италианска кухня. Многообразието е такова, че всеки намира по нещо за себе си.
Големият проблем са ударните дози въглехидрати в пицата и пастата, което значи, че всеки, който се опитва да не прекалява, трябва да разреди хапванията.
След като направих безглутеновите гьози, някак съвсем нормално мислите ми се пренесоха на равиоли. Обаче ми се щеше да не са много въглехидратни. И въпреки че нямах кой знае какви очаквания реших все пак да потърся идеи за безглутенова и нисковъглехидратна паста. Повечето попадения бяха за паста от тиквички, но аз не бях тръгнала в тази посока. Имам рецепти за два вида „лазаня“ с тиквички (тук и тук) и ми се искаше този път да е истинско тесто. И го намерих.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 