Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.
Има още
Днес е празник (22 септември) и по този повод се излежавах до късно. Нямах намерение да правя нищо специално за закуска – просто вариант на стандартното смути, което обикновено „ям“ през седмицата. Обаче лека-полека се зароди някаква идея за палачинки, бананови палачинки и реших да й дам шанс – почивен ден, пък и празник е все пак.
Има още
Аюрведа е достатъчно известна и няма да задълбавам в реклама и детайли. За традиционалистите, които смятат, че в последно време се отделя прекалено много внимание на „чужди“ на нашите (европейски) корени практики и системи, ще припомня думите на Хипократ, който се смята за основоположник на съвременната западна (европейска) медицина – Нека храната ви бъде лекарство и лекарството — храна! Това е и целта на Аюрведа – чрез балансирана храна да се поддържат тялото и духа здрави.
Има още
Когато излязоха първите праскови, направих това свинско и този сладкиш Мелба. Сега, когато сезонът им е към края си, ви предлагам този тарт, изключително подходящ за меките, зрели плодове.
Бях взела няколко праскови с идеята да пробвам един пай, който бях виждала само на снимка и много ми хареса визуално. За него плодовете трябваше да се нарежат на много (1 – 2 мм) тънки резени. Докато се наканя, прасковите вече бяха прекалено меки и така минах на вариант Б – тарт с пълнеж от прасковено пюре. Добавих и слой от кокосов крем, просто така, защото ми хареса идеята и крайният резултат е един изключително вкусен и същевременно лек десерт.
Има още
Мммдаа, дните са все още топли, но с хладните сутрини и вечери септември ни напомня, че в името му има „Р“ и лятото вече е за гърба ни. С настъпването на есента идват различни зеленчуци и плодове, а с тях и нови възможности за разнообразие на масата.
Има още
Открих първообраза на тази рецепта преди години в http://www.1001recepti.com/. Много ми хареса, но както винаги, направих няколко промени. След това,преди около година я споделих с приятелка и тя ми каза, че е добавила моркови и резултатът бил прекрасен. Затова, когато режих да я направя сега, и аз сложих моркови и мога да потвърдя нейното заключение.
Има още
Имаше време, преди години, когато изобщо не разбирах защо някой ще иска да пече цяло парче месо и после ще го реже. Но това е отдавна е миналото. След първия опит в тази посока ми стана съвършено ясно какви са причините – по-добър вкус, повече сочност. Сега, когато пека месо, много рядко правя котлети или пържоли. Обикновено е бон филе или контра филе, изпечено цяло и поднесено със сос от соковете.
Днешната рецепта е точно такава и към месото имаме едно друго любимо мое ястие – рагу от гъби. Комбинацията може да е малко тежичка, но пък е неустоимо вкусна и ароматна.
Има още
Има ли хора, които не обичат шоколад? Трудно ми е да повярвам, че е така. Лично за мен шоколадът е едно от най-великите човешки открития. Парченце хубав шоколад винаги може да ми оправи настроението и поне за малко да избута баналните и не толкова банални проблеми от ежедневието на заден план. Най-много обичам тъмен „занаятчийски“ шоколад и за щастие вече има много места, където може да се намери такъв.
Има още
Връщам се към италианската тема с тази прекрасна зеленчукова супа – богата както на цвят, така и на вкус и гъста като яхния.
Според една книга по холистична медицина, която разглежда здравето като директен резултат от това, какво слагаме на масата, е препоръчително да се ядат около половин килограм зеленчуци на ден – част сурови и част сготвени. Супа Минестроне е много добър и изключително вкусен вариант за набавяне на сготвени зеленчуци.
Има още
Някои рецепти си имат история. Тази е от тях. Преди няколко години бях на фирмено обучение в централа на компанията, за която работя, в покрайнините на Париж. Доста неприветливо място, буквално по средата на нищото, заобиколено от малки градчета (по-скоро селца). Всеки, който е бил на нещо такова, ще ме разбере. Цял ден си затворен в стая с други хора и слушаш разни неща, които, в идеалния случай, ще ти бъдат от полза някой ден. Обядът е в стола и общо взето се понася. Когато в 6 следобед излезеш от стаята, не те свърта на едно място. Едната вечер, заедно с няколко колеги тръгнахме да търсим местен ресторант, препоръчан в Trip Advisor. След около 40 минути лутане го намерихме. Изобщо не беше каквото очаквах. Малко (по спомени 6 – 7 маси) и много скромно. Собственикът по съвместителство беше готвач, снабдител и сервитьор и… нямаше меню. Човекът (с корени в Северна Африка) любезно ни обясни, че никога не планира. Просто отива сутринта на пазара, купува каквото му хареса и след това решава какво да сготви с покупките. Каза, че няма да се обиди, ако решим да не оставаме. Ние обаче останахме. Някои (като мен) от любопитство, други – защото не им се обикаляше в търсене на друго място.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 