Наскоро осъзнах, че нямам пост, посветен конкретно на Лисабон. Писала съм за Queluz и Palacio Fronteira, които са в околностите, но нищо повече. Затова реших да събера информация и снимки (някои от предишни години) в една публикация. Освен забележителностите, които ще намерите в много източници, съм опитала да посоча и по-апокрифни, които са леко в страни от отъпканите пътеки.

По мое скромно мнение, бихте могли да включите повечето, ако не всички, в 10/12-дневен престой, но държа да спомена (за тези, които никога не са били в града), че релефът е сериозно хълмист, на места с голям наклон, който може да превърне разстояние от няколкостотин метра в сериозно изкачване. Носете си удобни обувки. Не казвам маратонки, понеже аз лично не нося такива. Може да са и джапанки, но да са ВИ удобни и да можете да се изкачвате и слизате по улички и стълби, често стари и „лъснати“ от времето и човекопотока и съответно хлъзгави.

Лисабон е започнал живота си като средновековен град. В оригиналния си вид е бил основно с тесни, извиващи се улички, което може да се види и днес в Алфама и Моурария – най-старите части на града. След разрушителното земетресение, цунами и последващ пожар през 1755, които буквално помитат най-ниската част на града, включително двореца, кралската библиотека и домовете на някои от най-знатните фамилии, следва възстановителен период, при който архитектурата и устройството са осъвременени под ръководството на маркиз де Помбал, който е бил дефакто управляващ от името на Жозе I.

Земетресението има и други последици, като може би най-интерестните са в научна и религиозна посока. Смята се, че то слага началото на науката сеизмология и противоземетръсното строителство, понеже дава възможност за изучаване на последиците върху достатъчно голяма територия в една от развитите и богати европейски държави. Теологията също го изследва сериозно от гледна точка на концепцията за божия гняв, понеже земетресението се случва на деня на вси светии (1ви ноември), точно по време на голямата сутрешна литургия. В Уикипедия на английски (за съжаление българската версия е много кратка) има обстойна статия, за тези, които проявяват интерес.

Централната част – Baixa (Байша), Rossio (Росио), Chiado (Шиадо)

Terreiro do Paço (Терейро до Пасо) и арката на Rua Augusta са точно на реката, където е бил старият разрушен дворец. Terreiro do Paço (чието официално име е Praça do Comercio) в превод означава дворът на палата. В центъра му е статията на Жозе I с барелеф на маркиз де Помбал.

Terreiro do Paço

От три страни площадът е заобиколен от типични за помбалиновата архитектура сгради с колонади, в които има множество ресторанти. Арката е своеборазен вход към площада и в нея има асансьор до платформа на покрива, от която се открива чудесна гледка.

Арката на Rua Augusta и гледката от платформата

От Тереиро до Пасо на север тръгват няколко емблематични улици – Аугуща, Rua Aurea (Златна) и Rua da Prata (Сребърна). Аугуща, която е пешеходна, води до площад Dom Pedro IV, по известен кaто Rossio. Малко след него е едноименната гара Росио – първата в Лисабон с прекрасна неоготическа сграда.

Гара Росио и злополучният крал Себащиао I, след чието необмислено включване и ранна смърт в битката при Алкасер-Кибир в днешно Мароко слага край на династията Авиш и Португалия губи независимостта си за 60 години по силата на споразумение с Испания, според което, ако някоя от двете държави остане без крал/кралица, владетелят на другата ще поеме управлението.

Малко след нея в посока север ще видите паметника на майсторите, редящи павета. Да, в Лисабон (и Португалия като цяло) те определено заслужават паметник, защото едно от най-забележителните неща в тук са тротоарите – на португалски calçadas. Изпълнени са с дребни павета, често с неправилна форма, които позволяват оформянето на мозайки.

От прости геометрични фигури, през по-сложни като кораби, русалки и цветя до портрета на Амалия в Алфама – тук тротоарът е издигнат до форма на изкуство. Не случайно на един от централните площади в Лисабон има паметник на майсторите на паважа, по чиито произведения всеки ден минават хиляди хора.

Историята на калсадата започва през 1848 година, когато на генерал инженер Еузебио Пиньейро Фуртадо се пада честта да реконструира площад Росио. Той избира дизайн с вълнообразни форми, символизиращ връзката на нацията с океана.

Calçadas в Лисабон

Повечето мозайки са черно-бели, но има и цветни. Ще ги намерите, както в оживения център така и по тихите квартални улички. Някои от снимките са от интернет.

Calçadas в Лисабон

Релефът на града обяснява наличието на асансьори и фуникулари от Байша към по-високите части. Някои от тях наистина емблематични, като Elevador da Santa Justa – метална конструкция в готически стил, проектирана от и построена под ръководството на Раул Месние дю Понсар, роден в Порто, с френски корени и стажувал при Густаф Айфел.

Асансьорът свързва Байша и Carmo (Кармо), където ще намерите църквата към бившия манастир на кармелитките, или по-точно нейния скелет, оцелял след земетресението и оставен така за поколенията с решение на маркиз Помбал. В задната част на сградата, която има покрив, е археологическия музей.

Кармо и котаракът му

Най-известният фуникулар – Elevador da Gloria – който свързва Байша с Bairro Alto (Байро Алто) в момента не функционира, след сериозен инцидент през 2025. Има и модерни асансьори, които водят от Байша до високите части на Алфама и Моурария. Отдолу нагоре:

• Elevador do Castelo тръгва от Rua dos Franqueiros в Байша и стига до Rua da Madalena в Алфама
• На около 2 минути оттам на Largo Chão do Loureiro в сградата на стария покрит пазар, където сега има супермаркет е следващия асансьор, който стига до терасата на ресторант Замбезе.

В Шиадо можете да видите най-старата все още функционираща книжарница в света – Livraria Bertrand, основана през 1732. Тя има и други клонове, но в Шиадо е оригиналната локация.

Тук е и Rua Garrett (улица Гарет), която тръгва от площадчето със статуята на Fernando Pessoa (Фернандо Песоа) пред кафене Бразилейра.

Тук беше и музеят на филиграна, който е традиционно португалско изкуство, но за съжаление е трайно затворен. Ако ви интересува и имате път натам, подобни има в Порто, Обидуш и Гондомар.

Друга забележителност е площад Luís de Camões (Луиш де Камоиш), който е на границата с Байро Алто.

От тези два площада към реката се спускат улички с много красива гледка, като по едната минава емблематичният ele(c)trico 28 – най-сниманият трамвай в Лисабон.

Bairro Alto (Байро Алто)

В превод – високия квартал – е едно от първите планирани разширения на града извън оригиналните средновековни стени. Това обяснява правите улици. През деня кварталът е спокойно място, но вечер е много оживен.

Байро Алто

Тук се пада горната точка на временно спреният elevador da Gloria, която е точно до платформата Sao Pedro de Alcantara – много приятна градина с фонтан и кафене, от която се открива една от най-добрите гледки към крепостта Sao Jorge (Сао Жорже). Едно ниво по-надолу, под Сао Педро има още една красива градина с пейки.

Sao Pedro de Alcantara (снимаха някакъв филм, което обяснява защо има коледна украса по парапетите на някои кадри)

Друга забележителност, която в някои източници е причислена към Байро Алто, в други към Шиадо е църквата Sao Roque (св. Рок), която има много интересна история. На това място по време на чумната епидемия (1505 година) е било гробището на жертвите на болестта. Крал Мануел I изпраща делегация до Венеция да вземе мощи от св Рок – закрилник на заболелите от чума. За тях издигат светилище на територията на гробището. През 1540 година йезуитите идват в Португалия по покана на тогавашния крал и, след дълги проговори с него, издигат на това място своята първа църква – Sao Roque. Скромна отвън, с богато украсени параклиси отвътре – най-интересният е този на Йоан Кръстител, който е изцяло изработен в Италия и пренесен на части в Лисабон – сградата на Сао Роке една от малкото, които остават почти незасегнати от голямото земетресение.

Sao Roque, параклисът Св. Йоан Кръстител и паметникът на продавача на лотарийни билети пред църквата

Principe Real (Принсипе Реал) и Ботаническата градина на Лисабон

Граничещ с Байро Алто, Принсипе Реал е един от тренди районите на града. Намира се на високото и от него към реката се спускат улички с живописна гледка. Тук ще намерите и много интересни магазини на местни дизайнери.

В Принсипе Реал можете да видите едноименната градина, в която почти винаги в хубаво време има музиканти.

Принсипе Реал

Ботаническата градина на Лисабон също е в този квартал. Тя не е голяма, но богатата зеленина предлага приятно място за отмора и сянка в горещите летни и ранно-есенни дни. Ако обичате красивите листа на монстерата, тук определено ще „изплакнете“ очите.

Ботаническата градина

Alfama (Алфама) и най-известните й Miradouros

Alfama e сред най-старите квартали на Лисабон, датиращ от времето на мавърското присъстие наред с Mouraria (Моурария), където е крепостта Sao Jorge. Атмосферата на Алфама с тесните криви улички, по които или се изкачваш, или се спускаш, магазинчетата и кафенетата прави квартала любим на много хора. През лятото е пълно с туристи, тръгнали да го изследват пеша, с eletrico 28 или тук-тук. И да не забравяме гледките, които тук са буквално на всеки ъгъл.

Алфама

Miradouro (мирадору) в Португалия обозначава платформа с красива гледка. Понеже е интересна дума, потърсих етимологията и получих две различни обяснения. Според резултата от търсенето на български значението е Златна гледка/Гледам злато (от mirrar – гледам и de ouro->d’ouro->douro – злато). Според резултата от търсенето на английски това не е вярно и втората част на думата идва от латинското orius – място, където се случва действието. Така че имате избор в какво да вярвате :).

Още от Алфама

В Лисабон има над 20 такива места и някои от най-известните са в Алфама:

• Nossa Senhora do Monte (Мадоната на хълма)
• Graça (Граса) – до едноименната църква. В превод името означава благодат.
• Santa Luzia
• Portas do Sol (Вратите на слънцето)

Nossa Senhora do Monte

Ако имате желание, можете да обиколите и четирите в един следобед, тръгвайки от най-високия – Мадоната на хълма, близо до който можете да стигнете с eletrico 28. Обикновено е доста натоварено, ако това ви притеснява може да изберете ранните часове на деня.

Graça

Оттам до Граса са около 10 минути пеша. Можете да видите също църквата и терасата, за която има билети и която идеално място по залез.

Portas do Sol

Още около 5 – 6 минути надолу по Calçada da Graça ще ви отведат до платформата Порташ до Сол, а след още около минута ще стигнете до Санта Лузия, който, макар и най-ниският от четирите, е може би най-интересен. За разлика от другите, които са по-скоро широки открити платформи, Санта Лузия напомня балкон с красива гледка, пана от традиционни бяло-сини керамични плочки и бугенвилии.

Santa Luzia

Ние следвахме точно този сценарий, след което свихме отново по уличките на Алфама, стигайки до терасата на ресторант Замбезе в подножието на Сао Жорже, където видяхме залеза. След това слязохме по стълбите встрани от него до Rua da Madalena, откъдето взехме асаньор до Rua dos Franqueiros в Байша.

Залезът, гледан от терасата на ресторант Замбези

В ниската част на Алфама е катедралата Sé, построена от първия португалски крал – Афонсу Енрикеш след отвоюването на града от маврите. Фасадата напомня средновековна крепост и я отличава от другите църкви в града. Тя е една от малкото сгради останали на практика почти непокътнати от голямото земетресение.

Campo Santa Clara

В тази част на Алфама се намира Пантеона, в който са погребани емблематични личности като Амалия, Умберто Делгадо, Еузебио и други. Проектиран е като църква – Санта Енграсия, но не се използва за религиозни церемонии. По различни причини строежът отнема 384 години и името му става нарицателно за безкрайно начинание. Преди окончателното му завършване е използван за какво ли не, включително склад за оръжия и обувна фабрика.

Днес е музей и, освен величествен интериор, предлага прохлада в горещите дни на интензивния туристически сезон.

Панорамата от терасата е една от най-добрите в този град богат на места с красиви гледки. Можете да видите моста 25ти април, статуята на Христос, която е близнак на тази в Рио, моста Вашко да Гама и още много други подробности от пейзажа на Лисабон.

Гледката от пантеона

В сянката на Пантеона е лисабонския бит пазар – Feira da Ladra (панаира на крадлата), който се провежда всеки вторник и събота. Като на всеки битак, можете да видите буквално всичко – от дрехи, обувки, кристал, порцелан и бижута, до стари уреди и книги по 1 евро. Има и щандове с нови неща, а в сградата на пазара Санта Клара обикновено има изложения на ръчно изработени бижута и други предмети.

Feira da Ladra

След Feira da Ladra  и Пантеона можете да се спуснете по кривите улички на Алфама пеша или eletrico 28. На места улиците са толкова тесни, че едва ли не можете да докоснете къщите с ръка.

Mouraria (Моурария)

Наред с Алфама, Моурария е сред най-старите части на града и в нея се намира мавърската крепост позната днес под името Sao Jorge (Сао Жорже). След превземането й, първият португалски крал Афонсу Енрикеш премества столицата на държавата в Лисабон.

Моурария

Билетът за Сао Жорже беше най-скъпият, който платихме, но посещението си заслужава. Това е крепост, не дворец, така че не очаквайте богата архитектура и мебелировка – такива няма.

Сао Жорже

Но можете да се разходите по крепостните стени, да погледате пауните или да разгледате музея. Гледката от Сао Жорже е уникално красива във всички посоки.

Сао Жорже

Basilica da Estrela и паркът до нея

Тази базилика се намира на трасето на… eletrico 28 (няма изненадани, предполагам – този трамвай минава покрай най-известните места), което позволява да я комбинирате с други забележителности. Можете да отидете и пеша, или да извървите поне част от пътя по улици, които вървят ту нагоре, ту надолу и са наистина много живописни. Ние напрвихме това, понеже имаше забавяне в графика на трамваите. Основната причина (според мен) да посетите базиликата, е гледката от покрива. Сто и дванадесет стъпала по спирално и клаустрофобично тясно стълбище, но няма да съжалявате.

Базилика да Ещрела

Точно срещу нея е паркът, който сега има друго име, но все още е известен като Ещрела. Градска градина от средата на 19ти век с характерната за парковете от този период ограда, Ещтрела е много популярно място за пикници и рождени дни – ние видяхме пет такива. Има алеи, статуи и езерца. Много приятно място, ако сте в района.

Парк Едуардо VII и Оранжерията

В Лисабон има парк, кръстен на … британски монарх – Едуард VII. През 1903 той посещава Лисабон за пре-потвърждаване на най-старият все още действащ и до днес междудържавен алианс – Aliança Luso-Inglesa / Luso-English Alliance, подписан в Уиндзър през 1386 година и затвърден със сватбата на Филипа Ланкастър и Жоао I.

Парк Едуардо VII

Паркът започва от северния край на булевард Liberdade, където е статуята на маркиз Помбал. В него е оранжерията, която се състои от три части.

• Estufa Fria (студена), най-голяма и покрита с тънки дървени ламели, които предпазват растенията от прекалена горещина и прекален студ и е без отопление. Тук можете да видите камелии, азалии и любимите монстери наред с други растения.
• Estufa Quente (топла), покрита със стъкло и отопляема е дом на тропически растения.
• Estufa Doce (сладка) – какти и сукуленти.

Топлата оранжерия

Оранжериите са терасирани, с облицовани с камък пътеки и създават усещането, че сте в джунгла. Има и пейки, в случай че искате да останете по-дълго.

Студената оранжерия

Калуст Гулбенкян

Роденият в Константинопол етнически арменец, който през първата половина на 20ти век става един от най-богатите търговци на петрол в света, известен с прякора „Господин 5%“ е оставил отпечатък в Лисабон, въпреки че никога не е бил португалски гражданин. След Втората Световна Война се премества и остава тук до края на живота си. Завещава колекцията от предмети на изкуството, която е събрал през годините, на португалската държава. Тя се управлява от едноименната фондация и е изложена в едноименния музей. Включва както антични предмети, така и отоманско, азиатско и европейско изкуство, включително произведения на Роден и Лалик. Експозицията е много добре организирана и горещо препоръчвам да посетите музея.

Някои от експонатите в музея

Паркът около музея е със свободен достъп и е много популярен за пикници или просто за посещение в обедната почивка или след работа за хора от близките офиси. Освен музея с колекцията на Гулбенкян има и сграда с модерно изкуство и концертна зала. Ако обичате музиката, там се провеждат както платени, така и безплатни концерти. За последните с предимство се ползват притежателите на музейна карта, а останалите билети са налични два часа преди представление. Ние бяхме на един от платените концерти.

Паркът Гулбенкян и патиците, които свободно се разхождат между хората

Cais do Sodre (Каиш до Судре) и крайбрежната алея

Каиш до Судре е един от кейовете на реката, на запад от Байша. Там е и първата гара по линията до Cascais (Кашкаиш) и Estoril (Ещорил). Тази железопътна линия е на постоянен ток и няма връзка с останалата част от мрежата.

Merkado da Ribeira

Тук е реновираният Mercado dа Ribeira (пазарът на реката), в който освен щандове с продукция има и множество места за хранене. В градинката до него редовно има базар на всякакви бижута, дрехи и ръчно изработени предмети.

От Каиш до Судре до Терейро до Пасо в сърцето на Байша има пешеходна крайбрешна алея, от която се виждата моста 25ти април и другия бряг на реката със статуята на Христос.

Крайбрежната алея

Малко по-встрани

Още няколко места бих искала да спомена.

LX Factory – бивша фабрика, превърната в арт локация с много магазинчета и ресторанти – нещо като Капана в Пловдив. Намира се в Алкантара, в западна посока от центъра. Много цветно и бохемско място, където можете да намерите доста хубави неща.

Museu Nacional do Azulejo – Музеят на плочките. Няма как да го пропусна, понеже плочките са неразделна част от Португалия като цяло и Лисабон в частност. Твърдят, и с право, че може би най-красивите екземпляри са в Порто, но и тук има много красота, както по фасадите, така и вътре в сградите. Това е изкуство, наследено от маврите. Историята на дизайна и цветовите гами може да се проследи в Националния музей на плочките, за който споменавам по-надолу. Освен като цялостна облицовка, плочки ще видите и под формата на пана на много места в градовете, както и в дворците.

Част от експозицията на музея

Музеят е встрани от стандартните маршрути и рядко ще го намерите в препоръките, но аз много го харесвам. Бяхме там през 2020 година и снимките са оттогава.

Плочки от по-ново време има и в своеобразната „подземна галерия“ – метрото. Аз не съм виждала всички станции (дори има линии, на които не съм сигурна, че съм се качвала), но тук съм събрала някои от най-красивите, видяни лично от мен.

„Подземната галерия“ на Лисабон – някои от най-красивите (за мен) пана от плочки в метростанциите

Гара Oriente, Parque das Nações (Паркът на нациите) и океанариума – намират се в най-източната част на града и са построени за Световното изложение през 1998. Гарата е с много интересна авангардна архитектура по проект на Сантяго Калатрава (снимките не са мои), а паркът е приятно място за разходка с много заведения. Там са кулата Вашко да Гама и едноименният мост.

Ако сте с деца (пък и не само), не пропускайте океанариума, който е сред най-големите в Европа.

Famous last words

Много хора, които са били в Португалия, предпочитат Порто пред Лисабон. Аз не се наемам да сравнявам, понеже Лисабон ми е вече доста познат, дори се случва от време на време да предложа по-добър маршрут до дадена крайна точка, а в Порто съм била само веднъж за 2 дни и половина. Независимо дали сте били и на двете места, или тепърва обмисляте да посетите държавата, надявам се този пост да ви вдъхнови да погледнете на Лисабон с нови очи и да намерите нещо за себе си.

Тази публикация стана много дълга, затова тук не съм писала за храната и новите места, които открихме. Вместо това допълних този пост от 2023 година.