Много обичам хумус. Преди време публикувах рецепти за хумус с червено цвекло и десертен хумус. Този е по-класически, всъщност съвсем стандартен – с лимон, тахан и кимион, но все пак е любимата ми версия.
Има още
След коледно-новогодишното изобилие винаги имам нужда от нещо леко и различно. И понеже не успяхме да отидем в Португалия за Коледа и Нова Година, реших първата рецепта за тази година да е свързана с това място.
Името се превежда като „зелен бульон“ или „зелена супа“. За всичките ми пътувания до Португалия, така и не я опитах на място, в оригинал. Но намерих рецептата и я сготвих у дома, в оригиналния вариант с картофи и лук, под зоркия поглед на португалеца в къщи, който след това обяви за експеримента за успешен. Но, както съм споделяла и преди, не мога да се сдържа да не променя поне нещичко. Затова сега споделям моята версия със сладки картофи и праз.
Има още
Това е моят Новогодишен сладкиш. Правих такъв за пръв път преди години и много го харесвам, заради наситения шоколадов вкус. Истината е, че нямах намерение да го правя сега, но обстоятелствата наложиха да спася една смес от 3 белтъка, 120 г еритритол и 3 с.л. какао. И така се получи този десерт.
Всъщност исках да направя и шоколадова Пáвлова, но не стана. След добавяне на какаото, белтъците паднаха и нямаше смисъл да продължавам. Нищо, има време и за нея. Понеже сложих какаото преди лимона и нишестето от тапиока, които са главни герои в технологията Swiss Meringue, не беше трудно да променя посоката и да приготвя съвсем различен, но също толкова вкусен и интригуващ десерт.
Има още
Да, мислех да я оставя за по-нататък, но реших, че няма какво да чакам. Правена е по технологията Swiss Meringue, за която прочетох в пост на beyond the yummy. След това разгледах други публикации по темата и най-накрая реших да пробвам.
Докато разучавах технологията, попаднах и на историята на тортата. За моя изненада, не беше френска, както очаквах. Всъщност е австралийска (или новозеландска, зависи къде четете). Създадена е в началото на миналия век след турнето на балерината Анна Пáвлова в тази част от света през далечната 1920 година.
Има още
Тези сладки не бяха планирани. Просто в един момент реших, че искам да направя още нещо и се спрях на меденки. С шоколадова глазура. Е, нещата не се получиха съвсем, както ги бях замислила. Имах различна идея за визията, но сладките явно имаха собствено мнение. В крайна сметка, това което ми изглеждаше на пръв поглед като дефект се превърна в ефект.
Има още
Тези тарталети са едно от любимите ми предястия. За съжаление само по празници готвя 4 или 5 степенно меню и поради тази причина обикновено само тогава се сещам за тях. Тази година ги направих за Коледа. Оригиналната рецепта е от http://www.foodnetwork.com и я направих за първи път преди десетина години. От тогава е претърпяла някои промени.
Има още
Какво е бъдни вечер без тиквеник? Ако съм откровена, тази точно баница ми липсва най-много, от както реших да сведа глутена до минимум. Миналата година пробвах една рецепта от интернет, която беше изцяло без кори – просто сладкиш/кекс с настъргана тиква. Хубав беше, но не беше тиквеник.
Има още
Колкото и да напредваме в развитието си и глобализацията, някои традиции са изключително устойчиви. Всъщност именно глобализацията ни дава възможност да обогатим местните обичаи с подходящи заемки от други култури. Обредните хлябове и до днес са част от големите празници в много страни. Корените на някои от тях (като Панджиало, например) могат да се проследят до времето на римската империя, преди християнството. Други (като Щолен) са се зародили на по-късен етап, като специален празничен хляб. Като цяло еволюцията на всички е в посока обогатяване и добавяне на продукти, но идеята е сходна – да се отбележи някакво събитие, което обикновено е с религиозен характер, като Великден или (в нашия случай) Коледа.
Има още
Какво е Коледа без сняг? За съжаление сме имали много такива, но всяка година си пожелавам да е различно. Лошото е, че в града снега не остава чист и бял за дълго. Обикновено още на следващия ден е кална каша, но докато трае бялата магия, сякаш светът е различен. Тази снимка ми е от преди няколко седмици, когато само за няколко часа се преселихме в истинско снежно кралство.
Съжалявам, че не намерих по-добро име. Много мислих, но това си остава най-точното, макар и да не успява да предаде в думи великолепието на тези скромни на вид сладки. А те наистина са вълшебни, изключителни, прекрасни…, защото си имат тайна съставка. И в този случай тя не е любовта, макар да са направени с много любов. Тайната съставка е боб тонка.
Има още
