Рибата е неразделна част от балансираната диета. Заради живачното замърсяване не ям риба толкова често, колкото би ми се искало. Проблемът е, че харесвам големите риби, от които излизат хубави филета и точно при тях живачните натрупвания са най-големи. Но от време на време пренебрегвам това и си купувам тон, риба меч или сьомга. Днешният случай е от последните.
Има още
Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.
Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Миналата седмица имах рожден ден и нямаше как да не направя нещо специално. Няколко дни преди това ми дойде тази странна идея (ще разберете по-долу защо е странна). Но като я обмислих, реших че ще се получи. Имах всичко, освен пресните малини и те за малко да ме провалят, но в последния момент намерихме – така е, когато си играе човек с несезонни продукти.
Има още
Все още съм на италианска вълна. Миналия петък нямах ясна идея какво ще готвя за обяд, освен че ще е с пиле. Сутринта имах едно излизане и на връщане минах през магазина. Взех спанак и гъби. Обратно у дома разгледах наличностите и реших да направя леко променена версия на класиката Pollo alla Fiorentina.
Има още
Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Мисля, че не съм срещала човек, който не харесва италианска кухня. Многообразието е такова, че всеки намира по нещо за себе си.
Големият проблем са ударните дози въглехидрати в пицата и пастата, което значи, че всеки, който се опитва да не прекалява, трябва да разреди хапванията.
След като направих безглутеновите гьози, някак съвсем нормално мислите ми се пренесоха на равиоли. Обаче ми се щеше да не са много въглехидратни. И въпреки че нямах кой знае какви очаквания реших все пак да потърся идеи за безглутенова и нисковъглехидратна паста. Повечето попадения бяха за паста от тиквички, но аз не бях тръгнала в тази посока. Имам рецепти за два вида „лазаня“ с тиквички (тук и тук) и ми се искаше този път да е истинско тесто. И го намерих.
Има още
Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Предполагам всички имаме мили детски спомени за кексове, правени от майки, баби или лели. За мен те са неделима част от детството. Майка ми правеше мраморен с какао в скъпата (не от финансова гледна точка) и транспортирана с много любов от Германия форма. Този кекс беше нейната гордост.
Може би защото съм изяла много такива кексове, с години не съм се сещала за тях. И сега не знам как точно ми дойде идеята, но, веднъж появила се, трябваше да направя нещо за нея. Най-лесно беше да взема една стандартна рецепта за кекс и в нея да заменя брашното с безглутеново и да увелича леко набухвателя. Но ми се искаше да я направя по-нисковъглехдратна, затова разгледах рецепти, класифицирани „кето“ и намерих подходяща изходна точка.
Има още
Имах задача да направя нещо, в което има противоположни, но хармониращи си вкусове като сладкo и солено. Първото, което приготвих, бяха едни прекрасни шоколадови мъфинчета с глазура от крема сирене и солен карамел (за тях ще има отделна публикация). Станаха невероятно вкусни, но малко прекалено сложни за целта и повода. Затова се наложи да потърся друг вариант. Случайно попаднах на едно видео, от което дойде идеята за този десерт.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 