Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Знаете ли вица за заека, който всеки ден влизал в сладкарницата и питал дали имат торта с моркови? И когато на сладкаря най-накрая му омръзнало и направил такава, заекът само попитал „Много е гадна, нали?“. Е, в реалния живот тортите и кексовете с моркови (и с тиквички) изобщо, ама изобщо не са гадни. Даже напротив. Допълнителната влага ги прави изключително леки и свежи. Морковите са сладки по природа, а тиквичките са истински хамелеони и се вписват прекрасно във всякакви рецепти (виж тук, тук и тук).
Има още
Като дете се ужасявах от вида на ястието месо със сини сливи и така и не го опитах. Може да съм била повлияна от израза „манджа с грозде“, който не обещава нищо добро :). Може и просто да съм била по-скоро консервативна, като много деца. Важното е, че каквото и да не ми е било наред отдавна се е оправило и присъствието на плодове в основното ястие с месо вече не ме плаши.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Шоколадът и малините са едни от любимите ми продукти, което се вижда ясно от публикуваните рецепти. Съчетавала съм ги много успешно тук. От тази гледна точка няма да ви изненадам с нищо.
Обикновено, когато ми дойде идея, я пробвам на практика почти веднага (най-много да се забавя, защото някои продукти не са налични в хладилника). За този десерт обаче ми трябваха доста време и обмисляне, преди да реша да го направя. Първият опит беше успешен от гледна точка вкус. Но имаше нужда да се поработи по напасване на количествата продукти за трите слоя, както и по формата и крайния вид.
Има още
Ако вярваме на Wikipedia, произходът на макароните е италиански. Дори най-популярните, известни като „Френски“, са дело на италиански готвач от двора на Катерина Медичи. Според дефиницията „Макарон е малък сладкиш или бисквита, обикновено направена от смлени бадеми, кокос или други ядки (дори картофи), със захар, понякога с аромати, оцветители…“ и т.н. Нашите са с кокос и са веган.
Има още
Както писах наскоро – за мен лятото е времето на салатите. Колкото по разнообразни, толкова по-добре. Това също така ми дава възможност да употребя различни „остатъци“ от други проекти. Като например 1 чаша сварен нахут, останала след хумуса и невероятния шоколадов мус с aquafaba.
Другият главен герой тук е приготвено на тиган пилешко филе, което правя специално за салати, с подправки и дижонска горчица. Двете в комбинация правят салатата много богата на протеин.
Има още
Може би помните публикацията за хумуса с червено цвекло. Там ви посъветвах да запазите водата от варенето на нахута, защото ще пиша скоро за нея и за какво може да я употребите. Е, този момент дойде 😊.
Има още
Отново на лятна тема, в очакване лятото най-сетне да дойде наистина. Не знам за вас, но когато времето е горещо, на мен изобщо не ми се яде топла храна. Нито пък ми се стои над котлоните или до фурната. Преди няколко години открих за себе си салатите като основно ястие. Дори съм публикувала такива тук, тук и тук. Днешната салата обаче е малко по-различна. Правя подобни за обяд, когато съм в офиса и си ги нося в буркан. Има даже специален ред, в който се слагат продуктите, за да не е „умряла“ салатата, когато реша да я ям. Зеленчуковата част (зелени салати, домати, краставици, авокадо и т.н.) е според наличностите в хладилника. И, за да може това да е основно ядене, добавям тънко нарязано студено пилешко филе, което предварително съм направила на тиган, с предпочитани от мен подправки. Салатата с малини е от същия тип.
Има още
