Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.
Има още
Днес е празник (22 септември) и по този повод се излежавах до късно. Нямах намерение да правя нищо специално за закуска – просто вариант на стандартното смути, което обикновено „ям“ през седмицата. Обаче лека-полека се зароди някаква идея за палачинки, бананови палачинки и реших да й дам шанс – почивен ден, пък и празник е все пак.
Има още
Мммдаа, дните са все още топли, но с хладните сутрини и вечери септември ни напомня, че в името му има „Р“ и лятото вече е за гърба ни. С настъпването на есента идват различни зеленчуци и плодове, а с тях и нови възможности за разнообразие на масата.
Има още
Открих първообраза на тази рецепта преди години в http://www.1001recepti.com/. Много ми хареса, но както винаги, направих няколко промени. След това,преди около година я споделих с приятелка и тя ми каза, че е добавила моркови и резултатът бил прекрасен. Затова, когато режих да я направя сега, и аз сложих моркови и мога да потвърдя нейното заключение.
Има още
Имаше време, преди години, когато изобщо не разбирах защо някой ще иска да пече цяло парче месо и после ще го реже. Но това е отдавна е миналото. След първия опит в тази посока ми стана съвършено ясно какви са причините – по-добър вкус, повече сочност. Сега, когато пека месо, много рядко правя котлети или пържоли. Обикновено е бон филе или контра филе, изпечено цяло и поднесено със сос от соковете.
Днешната рецепта е точно такава и към месото имаме едно друго любимо мое ястие – рагу от гъби. Комбинацията може да е малко тежичка, но пък е неустоимо вкусна и ароматна.
Има още
Някои рецепти си имат история. Тази е от тях. Преди няколко години бях на фирмено обучение в централа на компанията, за която работя, в покрайнините на Париж. Доста неприветливо място, буквално по средата на нищото, заобиколено от малки градчета (по-скоро селца). Всеки, който е бил на нещо такова, ще ме разбере. Цял ден си затворен в стая с други хора и слушаш разни неща, които, в идеалния случай, ще ти бъдат от полза някой ден. Обядът е в стола и общо взето се понася. Когато в 6 следобед излезеш от стаята, не те свърта на едно място. Едната вечер, заедно с няколко колеги тръгнахме да търсим местен ресторант, препоръчан в Trip Advisor. След около 40 минути лутане го намерихме. Изобщо не беше каквото очаквах. Малко (по спомени 6 – 7 маси) и много скромно. Собственикът по съвместителство беше готвач, снабдител и сервитьор и… нямаше меню. Човекът (с корени в Северна Африка) любезно ни обясни, че никога не планира. Просто отива сутринта на пазара, купува каквото му хареса и след това решава какво да сготви с покупките. Каза, че няма да се обиди, ако решим да не оставаме. Ние обаче останахме. Някои (като мен) от любопитство, други – защото не им се обикаляше в търсене на друго място.
Има още
Хайде и аз да се отчета с едни смокини 😃. Много ги обичам, но когато са наистина узрели не траят повече от ден, затова обикновено купувам няколко, които се изяждатпочти веднага. Много мислих какво да бъде. Десертите тип торта отпаднаха първи. Най-вече защото в последния месец направих три (Морковена, Шарлота и Френска) и замислям четвърта. Пък и ми се искаше да е нещо по-бързо, лесно и неангажиращо.
Има още
Вече съм писала по темата домашен сладолед. И да си призная, все по-трудно се навивам да направя, при този богат избор на сладоледи с качествени иходни суровини (например Gelato & Latte). Обаче от време на време ми идва муза и тогава няма бягане. Такъв беше случая сега, в самия край на същинското лято.
Има още
В последните години, през септември/октомври все се озовавах в Италия. Тази година плановете са различни, но явно подсъзнателно ме влече натам, защото тази рецепта, както предишната, пък и тези, които планирам за следващите дни, могат да се причислят към италианската кухня.
За това ястие не можах да измисля по-добро име, за което много съжалявам. Най-вече, защото самото то изглежда много добре и заслужава нещо по-звучно. Но, както се казва – вкусът е по-важен, а той определено си заслужава. Това не е първата „лазаня“ с тиквички, която предлагам, но за разлика от другата, тази е без месо и е доста диетична. Освен това е много богата на витамин Д, калций и калий.
Има още
От Био Ферма Софина взех тези прекрасни малки (или както е модерно да се казва сега – бейби) кореноплодни на снимката по-долу. Те са крехки, нежни и нямат нужда от много обработка. Знаех точно как ще ги приготвя. Оставаше само да им намеря главен герой, за когото да изпълнят поддържащата роля.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 