Има ли хора, които не обичат шоколад? Трудно ми е да повярвам, че е така. Лично за мен шоколадът е едно от най-великите човешки открития. Парченце хубав шоколад винаги може да ми оправи настроението и поне за малко да избута баналните и не толкова банални проблеми от ежедневието на заден план. Най-много обичам тъмен „занаятчийски“ шоколад и за щастие вече има много места, където може да се намери такъв.
Има още
Връщам се към италианската тема с тази прекрасна зеленчукова супа – богата както на цвят, така и на вкус и гъста като яхния.
Според една книга по холистична медицина, която разглежда здравето като директен резултат от това, какво слагаме на масата, е препоръчително да се ядат около половин килограм зеленчуци на ден – част сурови и част сготвени. Супа Минестроне е много добър и изключително вкусен вариант за набавяне на сготвени зеленчуци.
Има още
Някои рецепти си имат история. Тази е от тях. Преди няколко години бях на фирмено обучение в централа на компанията, за която работя, в покрайнините на Париж. Доста неприветливо място, буквално по средата на нищото, заобиколено от малки градчета (по-скоро селца). Всеки, който е бил на нещо такова, ще ме разбере. Цял ден си затворен в стая с други хора и слушаш разни неща, които, в идеалния случай, ще ти бъдат от полза някой ден. Обядът е в стола и общо взето се понася. Когато в 6 следобед излезеш от стаята, не те свърта на едно място. Едната вечер, заедно с няколко колеги тръгнахме да търсим местен ресторант, препоръчан в Trip Advisor. След около 40 минути лутане го намерихме. Изобщо не беше каквото очаквах. Малко (по спомени 6 – 7 маси) и много скромно. Собственикът по съвместителство беше готвач, снабдител и сервитьор и… нямаше меню. Човекът (с корени в Северна Африка) любезно ни обясни, че никога не планира. Просто отива сутринта на пазара, купува каквото му хареса и след това решава какво да сготви с покупките. Каза, че няма да се обиди, ако решим да не оставаме. Ние обаче останахме. Някои (като мен) от любопитство, други – защото не им се обикаляше в търсене на друго място.
Има още
Хайде и аз да се отчета с едни смокини 😃. Много ги обичам, но когато са наистина узрели не траят повече от ден, затова обикновено купувам няколко, които се изяждатпочти веднага. Много мислих какво да бъде. Десертите тип торта отпаднаха първи. Най-вече защото в последния месец направих три (Морковена, Шарлота и Френска) и замислям четвърта. Пък и ми се искаше да е нещо по-бързо, лесно и неангажиращо.
Има още
Винаги е добре човек да има под ръка нещо вкусно. Още по-добре е, когато това нещо е едновременно сладко, здравословно, нискокалорично и нисковъглехидратно. Представям ви едни бързи, лесни и изключително вкусни мъфини, които, ако веднъж ги опитате, ще ви станат любими. Подходящи са за кето диета, защото имат само 2 г захари.
Има още
Вече съм писала по темата домашен сладолед. И да си призная, все по-трудно се навивам да направя, при този богат избор на сладоледи с качествени иходни суровини (например Gelato & Latte). Обаче от време на време ми идва муза и тогава няма бягане. Такъв беше случая сега, в самия край на същинското лято.
Има още
Както писах в публикацията за френската селска торта, ползвах вече готова рецепта, в която заместих бялото брашно и захарта. Естествено, получиха се някои разминавания в количествата, най-сериозното от които – в крема. Според изходната рецепта тестото се разделя на 8 топки, от които само 5 се ползват. Ако имам сладкарница и правя много торти, това не е проблем, защото останалите 3 ще отидат за следващата. Обаче в домашни условия да направя тесто и след това да употребя малко над половината ми се видя безумно. Затова реших, че ще ползвам цялото тесто и ще направя тортата с повече блатове. За което обаче трябва и повече крем. И така се подготвих с 50% повече продукти за него.
Има още
След италианската серия – нещо френско. И то не какво да е, а любимата на много хора селска торта, която всъщност е руска и се казва Медовик, но това са подробности. В безглутенова версия, разбира се. Честно казано, много се колебах дали да пробвам да правя блатове по т. нар. класическа технология, или да поизлъжа малко и да я направя с безглутенови палачинки. В крайна сметка режих, че експериментът ще си заслужава, дори да е неуспешен. Случаят обаче съвсем не беше такъв.
Има още
Мдаа, все още ми е италианско 😃. И затова днес ще сготвим вариация на едно популярно ястие – паста с патладжани (или както казват на „ботуша“ – меландзана. Преди около месец видях първите патладжани на Моравско село и, понеже се опитвам да се придържам, до колкото може, към сезонните плодове и зеленчуци, нямаше как да ги пропусна. Рецептата е без месо, всъщност веган, защото пармезанът е опция и дори без него вкусът е един път.
Има още
В последните години, през септември/октомври все се озовавах в Италия. Тази година плановете са различни, но явно подсъзнателно ме влече натам, защото тази рецепта, както предишната, пък и тези, които планирам за следващите дни, могат да се причислят към италианската кухня.
За това ястие не можах да измисля по-добро име, за което много съжалявам. Най-вече, защото самото то изглежда много добре и заслужава нещо по-звучно. Но, както се казва – вкусът е по-важен, а той определено си заслужава. Това не е първата „лазаня“ с тиквички, която предлагам, но за разлика от другата, тази е без месо и е доста диетична. Освен това е много богата на витамин Д, калций и калий.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 