Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
Есента е тук, не само календарно, но и температурно. Всеки слънчев ден ме радва, но сутрините и вечерите неизменно ми напомнят, че зимата идва. И, макар че за нас това простичко словосъчетание не носи същата фатална необратимост, както в един много популярен сериал, сезонните промени някак естествено налагат промени и в менюто. Дълбоко в себе си ние все още носим инстинктите на праисторическите си предци и дори и да не ни се налага буквално да се борим за оцеляването си в студените месеци, все пак ни тегли към по-топли и засищащи храни. Днешното предложение покрива всички изисквания.
Има още
Като изключим хайвера и руската залата, руската кухня не е от най-познатите и популярните, поне в средите, в които аз се движа. Повечето неща, които съм опитвала, са били много тежки, с големи количества сметана или майонеза. Първото не е проблем, но аз никак не обичам майонеза и може би затова никога не съм била почитател на тази кухня.
Сега сигурно се чудите защо, в такъв случай, ви занимавам с тази рецепта. По две причини – елда и гъби. Елдата е широко застъпена в традиционните ястия в Русия, Украйна и Полша. За ползите от нея вече съм писала тук.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Шакшука е традиционно близко-източно и северно-африканско ястие, което (на теория) става за всяко ядене, от закуска до вечеря. За мен това със закуската е леко преувеличено – аз поне никога не бих могла да закуся нещо такова. Когато правя шакшука, тя е за обяд или вечеря.
Името в превод означава „смес“ или дори „случайна смес“. Не знам дали е случайно, но определено им се е получило 😉. Продуктите са доста подобни на тези за миш-маш. Предвид близоста на региона, влиянието му върху българската кухня и сходството в значението на имената, можем да предположим с известна доза сигурност, че нашието ястие е „еволюирало“ от шакшука, като някъде по пътя пошираните яйца са преминали в бъркани. За мен крайните продукти са различни на вкус и моите предпочитания определено клонят към оригинала.
Има още
Както писах наскоро – аз съм от тази част на човечеството, която обича дреболии. След телешкия език, другият ми любим продукт е дроб – както пилешки, така и телешки. Дробът е много богат на ценни хранителни вещества – витамини А, В2, В9, В12, желязо и мед. В 100 г телешки дроб се съдържат 26 г чист протеин, но също така и 380 мг холестерол. Заради последния факт не е добре да се прекалява с него, но спокойно можете да го включите в менюто си един или два пъти месечно.
Има още
Отново се връщам на една от любимите си теми – шоколадът във всичките му форми 😊.
Тази е плътна, кремообразна, абсолютна наслада за небцето. Идеалният десерт, независимо какво сте яли преди това. Освен това е веган и нисковъглехидратен – само 3 г захари в порция.
Има още
Както знаете, нахутът е продукт, който ползвам много често. Не че имам нужда от специална причина да сготвя нещо с нахут, но този път се случи така, че търсех идея за два патладжана, които бях взела без ясна концепция какво ще ги правя. И докато разглеждах рецепти, попаднах на това близкоизточно ястие. В него освен патладжани има нахут, домати, лук и чесън. Типичната подправка бахарат (бахар, кардамон, канела, карамфил, кориандър, кимион, индийско орехче, червен пипер, черен пипер) го прави ароматно и апетитно.
Има още
Аз съм от тази част на човечеството, която обича субпродукти (или дреболии). Правя изключение за шкембе и бъбреци, но всичко останало е добре дошло на масата ми. И телешкият език (когато успея да намеря хубав, от източник, на който вярвам) се ползва с голямо предимство. Добре сготвен, той е крехък и се топи в устата. Може да се яде дори студен, но аз предпочитам да го сотирам в малко масло преди сервиране.
Има още
Една от причините, поради които обичам да готвя цяло телешко или свинско бон филе или цели пуешки гърди (освен че така месото остава много по-сочно) е, че останалото неизядено може да се нареже на тънко и да се добави към салати. По този начин се получава това, което аз наричам „салата за основно ядене“. Тя съчетава пресни или термообработени зеленчуци с протеин (в случая месо) и е наистина комплексна пълноценна храна. В пре-Covid ерата, когато работех и от офиса много често си правех такива салати в буркан. В блога има идеи за такива салати с пиле тук и тук.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 