Все още съм на италианска вълна. Миналия петък нямах ясна идея какво ще готвя за обяд, освен че ще е с пиле. Сутринта имах едно излизане и на връщане минах през магазина. Взех спанак и гъби. Обратно у дома разгледах наличностите и реших да направя леко променена версия на класиката Pollo alla Fiorentina.
Има още
Мисля, че не съм срещала човек, който не харесва италианска кухня. Многообразието е такова, че всеки намира по нещо за себе си.
Големият проблем са ударните дози въглехидрати в пицата и пастата, което значи, че всеки, който се опитва да не прекалява, трябва да разреди хапванията.
След като направих безглутеновите гьози, някак съвсем нормално мислите ми се пренесоха на равиоли. Обаче ми се щеше да не са много въглехидратни. И въпреки че нямах кой знае какви очаквания реших все пак да потърся идеи за безглутенова и нисковъглехидратна паста. Повечето попадения бяха за паста от тиквички, но аз не бях тръгнала в тази посока. Имам рецепти за два вида „лазаня“ с тиквички (тук и тук) и ми се искаше този път да е истинско тесто. И го намерих.
Има още
Като изключим хайвера и руската залата, руската кухня не е от най-познатите и популярните, поне в средите, в които аз се движа. Повечето неща, които съм опитвала, са били много тежки, с големи количества сметана или майонеза. Първото не е проблем, но аз никак не обичам майонеза и може би затова никога не съм била почитател на тази кухня.
Сега сигурно се чудите защо, в такъв случай, ви занимавам с тази рецепта. По две причини – елда и гъби. Елдата е широко застъпена в традиционните ястия в Русия, Украйна и Полша. За ползите от нея вече съм писала тук.
Има още
Някои рецепти си имат история. Тази е от тях. Преди няколко години бях на фирмено обучение в централа на компанията, за която работя, в покрайнините на Париж. Доста неприветливо място, буквално по средата на нищото, заобиколено от малки градчета (по-скоро селца). Всеки, който е бил на нещо такова, ще ме разбере. Цял ден си затворен в стая с други хора и слушаш разни неща, които, в идеалния случай, ще ти бъдат от полза някой ден. Обядът е в стола и общо взето се понася. Когато в 6 следобед излезеш от стаята, не те свърта на едно място. Едната вечер, заедно с няколко колеги тръгнахме да търсим местен ресторант, препоръчан в Trip Advisor. След около 40 минути лутане го намерихме. Изобщо не беше каквото очаквах. Малко (по спомени 6 – 7 маси) и много скромно. Собственикът по съвместителство беше готвач, снабдител и сервитьор и… нямаше меню. Човекът (с корени в Северна Африка) любезно ни обясни, че никога не планира. Просто отива сутринта на пазара, купува каквото му хареса и след това решава какво да сготви с покупките. Каза, че няма да се обиди, ако решим да не оставаме. Ние обаче останахме. Някои (като мен) от любопитство, други – защото не им се обикаляше в търсене на друго място.
Има още
Не знам как е за вас, но аз периодически се връщам към някои „храни на комфорта“. Не е ясно дали го правя подсъзнателно, когато нещо не ми е наред или просто вкусът им ме тегли, но е факт. Една от тези храни е качамакът – да, именно тази проста, за някои дори селска храна. Много го обичам с масло и сиренце, но този път реших да пробвам нещо различно. Започнах от рецептите за полента, която е италианската братовчедка на качамака. Няма особени разлики, но попаднах на едно – две по-нестандартни решения като това, което съм ползвала тук.
Има още
Отново по темата за пролетта и зеленолистните зеленчуци, които са толкова полезни, но често не получават заслуженото внимание в ежедневното ни меню. Обикновено се оправдаваме с липса на време, затова от сега ви казвам – тази рецепта е изключително бърза и лесна. Ако имате продуктите, няма да ви отнеме повече от половин час от ваденето от хладилника до готовото ястие. Гъбите и сирената добавят протеин и правят ястието не само вкусно, но и засищащо. Идеално е за пролетните вечери, с чаша бяло вино. Става също и за предястие.
Има още
Аз лично открих супите в „напреднала“ възраст. Общо взето след като започнах да си готвя сама. Преди това те бяха за мен безвкусна смес от вода с плуващи в нея безформени „неща“. Към днешна дата всяка седмица готвя поне една супа. Обожавам пилешка, както и крем супа от броколи, от пащърнак, от тиква… така че мисля, че е време за първата супа в този блог.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 