Отново се връщам на една от любимите си теми – шоколадът във всичките му форми 😊.
Тази е плътна, кремообразна, абсолютна наслада за небцето. Идеалният десерт, независимо какво сте яли преди това. Освен това е веган и нисковъглехидратен – само 3 г захари в порция.
Има още
Както знаете, нахутът е продукт, който ползвам много често. Не че имам нужда от специална причина да сготвя нещо с нахут, но този път се случи така, че търсех идея за два патладжана, които бях взела без ясна концепция какво ще ги правя. И докато разглеждах рецепти, попаднах на това близкоизточно ястие. В него освен патладжани има нахут, домати, лук и чесън. Типичната подправка бахарат (бахар, кардамон, канела, карамфил, кориандър, кимион, индийско орехче, червен пипер, черен пипер) го прави ароматно и апетитно.
Има още
Аз съм от тази част на човечеството, която обича субпродукти (или дреболии). Правя изключение за шкембе и бъбреци, но всичко останало е добре дошло на масата ми. И телешкият език (когато успея да намеря хубав, от източник, на който вярвам) се ползва с голямо предимство. Добре сготвен, той е крехък и се топи в устата. Може да се яде дори студен, но аз предпочитам да го сотирам в малко масло преди сервиране.
Има още
Една от причините, поради които обичам да готвя цяло телешко или свинско бон филе или цели пуешки гърди (освен че така месото остава много по-сочно) е, че останалото неизядено може да се нареже на тънко и да се добави към салати. По този начин се получава това, което аз наричам „салата за основно ядене“. Тя съчетава пресни или термообработени зеленчуци с протеин (в случая месо) и е наистина комплексна пълноценна храна. В пре-Covid ерата, когато работех и от офиса много често си правех такива салати в буркан. В блога има идеи за такива салати с пиле тук и тук.
Има още
За Гюллач се твърди, че може би е първообразът на баклавата. Името произхожда от турските думи за роза (Güllü) и храна (aş) и има различни теории за него. Според едни десертът се казва така заради употребата на розова вода, според други – заради специфичното накъдряне на корите, с което те напомнят розови листа. В Уикипедия намерих една кратичка статия за тези, които имат желание да погледнат – за съжаление само на английски.
Има още
Пуешкото не е само за Коледа и Нова Година. Аз лично много го обичам и го готвя през цялата година. Никога цяла пуйка – имах един неуспешен експеримент преди 15-ина години и не съм пробвла отново, най-вече заради огромното количество месо, което трябва някак да се изяде, без да предизвика трайна неприязън към пуйките. Предпочитам да изпека едно филе (половинката от гърдите) от което излизат 4 – 5 порции месо. То може да се яде топло (след приготвяне) с гарнитура по избор или студено, на тънки резени, добавено към салата.
Има още
Много обичам морска храна. Не че не може да се яде октопод и през зимата, но някак го свързвам с морето и лятото. Също като мидите, например. Тази рецепта е моят опит да кажа на лятото – не си отивай, остани поне още малко. Изгубена кауза, разбира се – нищо не може да спре хода на сезоните. Но пък едно ястие с аромат на море може да поддържа илюзията, макар и за кратко. Ако и вие гледате с тъга как дните стават по-кратки и сутрините и вечерите по-студени, подарете си малко слънце и топлина с тази рецепта с изявен средиземноморски привкус.
Има още
Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.
Има още
Днес е празник (22 септември) и по този повод се излежавах до късно. Нямах намерение да правя нищо специално за закуска – просто вариант на стандартното смути, което обикновено „ям“ през седмицата. Обаче лека-полека се зароди някаква идея за палачинки, бананови палачинки и реших да й дам шанс – почивен ден, пък и празник е все пак.
Има още
Когато излязоха първите праскови, направих това свинско и този сладкиш Мелба. Сега, когато сезонът им е към края си, ви предлагам този тарт, изключително подходящ за меките, зрели плодове.
Бях взела няколко праскови с идеята да пробвам един пай, който бях виждала само на снимка и много ми хареса визуално. За него плодовете трябваше да се нарежат на много (1 – 2 мм) тънки резени. Докато се наканя, прасковите вече бяха прекалено меки и така минах на вариант Б – тарт с пълнеж от прасковено пюре. Добавих и слой от кокосов крем, просто така, защото ми хареса идеята и крайният резултат е един изключително вкусен и същевременно лек десерт.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 