Чудя се кой ли е бил първият човек, който се е престрашил все пак да сервира леко неугледен десерт, който иначе би минал за провал от визуална гледна точка, и да му даде звучното име „кръмбъл“ (от английската дума за натрошен). Който и да е бил, добре е направил, защото макар и с несъвършена визия, този тип десерти са изключително вкусни. Стават с много и различни плодове, но нашият е с ябълки и сушени череши.
Има още
Комбинацията свинско и ананас е традиционна за Хаваите, Филипините и други държави, където ананасите растат в естествената си среда. Глобализацията и търговията са донесли това невероятно изкушение за сетивата и до нас, но все още има хора с консервативен вкус, които смятат, че плодовете и месото не могат да присъстват в едно и също ястие. Те просто не знаят какво пропускат.
Докато пишех това се сетих за една снимка, която бях видяла в социалните мрежи – италианец, държан насилствено, за да гледа как слагат резен ананас върху пица.
Е, аз няма да ви държа насила. Само ще ви предложа това великолепие, а пък вие решете дали да си го сготвите.
Има още
Есента е много красива. Често си мисля, че така природата ни компенсира за предстоящата зима. Освен това есента е вкусна и ароматна. Откакто се помня, обожавам аромата на дюли. За съжаление не стават за ядене, без обработка. Иначе сигурно бих ръфала дюли по цял ден.
Преди няколко дни направих сладко – може би едно от най-вкусните сладка, които може да опита човек, най-вече благодарение на неповторимия аромат на дюлите. Понеже е с еритритол и дюлите не съдържат фруктоза, това сладко е напълно кето съвместимо и подходящо за хора с диабет. Същото важи и за сладкиша, за който пиша днес.
Има още
Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
Есента е тук, не само календарно, но и температурно. Всеки слънчев ден ме радва, но сутрините и вечерите неизменно ми напомнят, че зимата идва. И, макар че за нас това простичко словосъчетание не носи същата фатална необратимост, както в един много популярен сериал, сезонните промени някак естествено налагат промени и в менюто. Дълбоко в себе си ние все още носим инстинктите на праисторическите си предци и дори и да не ни се налага буквално да се борим за оцеляването си в студените месеци, все пак ни тегли към по-топли и засищащи храни. Днешното предложение покрива всички изисквания.
Има още
Като изключим хайвера и руската залата, руската кухня не е от най-познатите и популярните, поне в средите, в които аз се движа. Повечето неща, които съм опитвала, са били много тежки, с големи количества сметана или майонеза. Първото не е проблем, но аз никак не обичам майонеза и може би затова никога не съм била почитател на тази кухня.
Сега сигурно се чудите защо, в такъв случай, ви занимавам с тази рецепта. По две причини – елда и гъби. Елдата е широко застъпена в традиционните ястия в Русия, Украйна и Полша. За ползите от нея вече съм писала тук.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Шакшука е традиционно близко-източно и северно-африканско ястие, което (на теория) става за всяко ядене, от закуска до вечеря. За мен това със закуската е леко преувеличено – аз поне никога не бих могла да закуся нещо такова. Когато правя шакшука, тя е за обяд или вечеря.
Името в превод означава „смес“ или дори „случайна смес“. Не знам дали е случайно, но определено им се е получило 😉. Продуктите са доста подобни на тези за миш-маш. Предвид близоста на региона, влиянието му върху българската кухня и сходството в значението на имената, можем да предположим с известна доза сигурност, че нашието ястие е „еволюирало“ от шакшука, като някъде по пътя пошираните яйца са преминали в бъркани. За мен крайните продукти са различни на вкус и моите предпочитания определено клонят към оригинала.
Има още
Както писах наскоро – аз съм от тази част на човечеството, която обича дреболии. След телешкия език, другият ми любим продукт е дроб – както пилешки, така и телешки. Дробът е много богат на ценни хранителни вещества – витамини А, В2, В9, В12, желязо и мед. В 100 г телешки дроб се съдържат 26 г чист протеин, но също така и 380 мг холестерол. Заради последния факт не е добре да се прекалява с него, но спокойно можете да го включите в менюто си един или два пъти месечно.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 