Преди години чух един израз – да зашиеш балтон на копчето. Тази рецепта се получи горе долу така. Първо видях тези прекрасни огнеупорни стъклени форми за кексчета и след това започнах да мисля какво да направя в тях.
Има още
Никулден е след 2 дни и се очаква на масата да има риба. Ако съм честна, никога не съм обичала традиционния шаран. Дори не помня кога за последно съм имала (не)удоволствието да го ям. Има толкова много други риби, които обожавам и съм благодарна за разнообразието.
Има още
Имаше такава книга, нали? Доброволно си признавам, че не съм я чела. Когато излезе преди години изобщо не можех да схвана защо душата ще има нужда от пилешка супа. Както писах в първия си пост с рецепта за супа, аз „открих“ това ястие доста късно. Ранните ми години бяха буквално тормозени от кошмари за това, което предлагаха в детската градина и училищния стол и пилешката супа (наред с пилето фрикасе) държеше първо място. И до ден днешен помня тази ужасна картина на парчета пилешка кожа, плуващи в белезникав бульон. Затова, когато една приятелка любезно ми обясни, че това ястие се водело храна на комфорта, предпочетох да се въздържа от коментар. Но, както се казва, оттогава изтече много вода (пък и супа) и сега гледам различно на нещата – разбирай супите, но не и фрикасето.
Има още
Има нещо магично в хубавото брауни – шоколадово, топло, меко, почти течно в центъра. Десерт, на който винаги може да се разчита да стопли сърцето и да повдигне настроението. В това брауни, освен любимия ми шоколад, има от любимата ми тиква. Има също така кестеново брашно и брашно от рошкови. То е еволюирала версия на една рецепта на Надя Петрова. Заради нея купих първия пакет кестеново брашно в моята готварска история.
Има още
Оригиналът на тази супа ми е много мил спомен от едно йога събитие преди почти две години. Харесах я по много причини извън емоцията на събитието – наситения земен вкус, прекрасния цвят, достъпните продукти. Периодически се връщам към нея, особено когато дните станат по-къси и слънцето по-далечно. И прекрасно се получи точно тя да е рецепта номер 100, която публикувам в този блог 😍.
Има още
Тръгнало ми е на ябълки – нормално, сега е сезонът на най-добрите. Обаче не исках да правя трети десерт. Сетих се за това къри, което хем е с ябълки, хем не е десерт, пък и отдавна не бях правила нищо пикантно. Та така – с един куршум, три заека.
Има още
Чудя се кой ли е бил първият човек, който се е престрашил все пак да сервира леко неугледен десерт, който иначе би минал за провал от визуална гледна точка, и да му даде звучното име „кръмбъл“ (от английската дума за натрошен). Който и да е бил, добре е направил, защото макар и с несъвършена визия, този тип десерти са изключително вкусни. Стават с много и различни плодове, но нашият е с ябълки и сушени череши.
Има още
Комбинацията свинско и ананас е традиционна за Хаваите, Филипините и други държави, където ананасите растат в естествената си среда. Глобализацията и търговията са донесли това невероятно изкушение за сетивата и до нас, но все още има хора с консервативен вкус, които смятат, че плодовете и месото не могат да присъстват в едно и също ястие. Те просто не знаят какво пропускат.
Докато пишех това се сетих за една снимка, която бях видяла в социалните мрежи – италианец, държан насилствено, за да гледа как слагат резен ананас върху пица.
Е, аз няма да ви държа насила. Само ще ви предложа това великолепие, а пък вие решете дали да си го сготвите.
Има още
Есента е много красива. Често си мисля, че така природата ни компенсира за предстоящата зима. Освен това есента е вкусна и ароматна. Откакто се помня, обожавам аромата на дюли. За съжаление не стават за ядене, без обработка. Иначе сигурно бих ръфала дюли по цял ден.
Преди няколко дни направих сладко – може би едно от най-вкусните сладка, които може да опита човек, най-вече благодарение на неповторимия аромат на дюлите. Понеже е с еритритол и дюлите не съдържат фруктоза, това сладко е напълно кето съвместимо и подходящо за хора с диабет. Същото важи и за сладкиша, за който пиша днес.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 