Какво е Коледа без сняг? За съжаление сме имали много такива, но всяка година си пожелавам да е различно. Лошото е, че в града снега не остава чист и бял за дълго. Обикновено още на следващия ден е кална каша, но докато трае бялата магия, сякаш светът е различен. Тази снимка ми е от преди няколко седмици, когато само за няколко часа се преселихме в истинско снежно кралство.
Съжалявам, че не намерих по-добро име. Много мислих, но това си остава най-точното, макар и да не успява да предаде в думи великолепието на тези скромни на вид сладки. А те наистина са вълшебни, изключителни, прекрасни…, защото си имат тайна съставка. И в този случай тя не е любовта, макар да са направени с много любов. Тайната съставка е боб тонка.
Има още
Преди няколко месеца публикувах една рецепта за полента (или подобрен качамак) с гъби. Винаги съм харесвала качамак. Просто ястие, но има някакъв особен чар. Сега искам да ви кажа, че не е задължително полентата/качамакът да е просто ястие. Може да бъде многопластово и богато – всичко зависи от това как ще го приготвите.
Тази рецепта ми попадна (под формата на снимка в една от чат платформите) прекалено късно. Защото оригиналът е със смокини, салвия и лешници, а през декември смокини вече няма. Позачудих се, дали да не я оставя за догодина, но много ми се искаше да пробвам полента с някакъв плод. Реших да е райска ябълка, защото имах останали и защото ми се стори по-подходяща от другите възможности – круша, обикновена ябълка, тиква и т.н. След като избрах плода, замених салвията и лешниците с други продукти, които повече подхождат му подхождат и бях готова да пробвам.
Защо я публикувам сега? Защото според мен (в намален вариант – 4 порции вместо 2) това е едно прекрасно, нетрадиционно предястие за Коледа или Нова година.
Има още
Нова Година все още не е тук (макар че тази 2020 конкретно може да мине и по-бързо, без да й се обидя), но пък излязоха хубавите ябълки и се сетих за тази рецепта. Тя не е задължително свързана с празниците, просто те бяха повода да я измисля преди години.
Както предполагам всички българи и аз гледам на баницата с късмети като на неизменна част от новогодишното меню. Но, с времето, традиционната вита баница със сирене започна сериозно да ми омръзва. И така, преди около 10 години седнах и много сериозно обмислих различни алтернативни идеи. Исках:
След известни колебания се сетих за един лек, почти булеварден роман, който бях чела и в който главната героиня прави тарт с ябълки и червени боровинки. И си казах, защо пък не? Само че няма да е тарт, а ще са банички.
Има още
Ммммдааа, оранжевата серия продължава. Предполагам ще се съгласите, че сезонът е много подходящ – тиква, райски ябълки, дюли (не толкова оранжеви, но достатъчно близко)… дори супата с леща, моркови и праз, макар и не строго сезонна, се вписва чудесно в гамата. Днешното ястие беше експеримент номер 3 с райските ябълки. И, да, правилно сте разбрали – не паста в смисъла на сладкиш, а паста като основно ястие.
Има още
Есента е много красива. Често си мисля, че така природата ни компенсира за предстоящата зима. Освен това есента е вкусна и ароматна. Откакто се помня, обожавам аромата на дюли. За съжаление не стават за ядене, без обработка. Иначе сигурно бих ръфала дюли по цял ден.
Преди няколко дни направих сладко – може би едно от най-вкусните сладка, които може да опита човек, най-вече благодарение на неповторимия аромат на дюлите. Понеже е с еритритол и дюлите не съдържат фруктоза, това сладко е напълно кето съвместимо и подходящо за хора с диабет. Същото важи и за сладкиша, за който пиша днес.
Има още
Шакшука е традиционно близко-източно и северно-африканско ястие, което (на теория) става за всяко ядене, от закуска до вечеря. За мен това със закуската е леко преувеличено – аз поне никога не бих могла да закуся нещо такова. Когато правя шакшука, тя е за обяд или вечеря.
Името в превод означава „смес“ или дори „случайна смес“. Не знам дали е случайно, но определено им се е получило 😉. Продуктите са доста подобни на тези за миш-маш. Предвид близоста на региона, влиянието му върху българската кухня и сходството в значението на имената, можем да предположим с известна доза сигурност, че нашието ястие е „еволюирало“ от шакшука, като някъде по пътя пошираните яйца са преминали в бъркани. За мен крайните продукти са различни на вкус и моите предпочитания определено клонят към оригинала.
Има още
Помните ли шипковото брашно? С негово участие станаха едни много хубави сладки, както и изключително сполучлива версия на веган безглутеновия хляб, за която писах във ФБ и Инстаграм. Още тогава имах идея да направя един кекс с глазура от шипковия мармалад на Хармоника (този, който е с петмез от червено цвекло). Е, дойде му времето.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 