Преди години чух един израз – да зашиеш балтон на копчето. Тази рецепта се получи горе долу така. Първо видях тези прекрасни огнеупорни стъклени форми за кексчета и след това започнах да мисля какво да направя в тях.
Има още
Имаше такава книга, нали? Доброволно си признавам, че не съм я чела. Когато излезе преди години изобщо не можех да схвана защо душата ще има нужда от пилешка супа. Както писах в първия си пост с рецепта за супа, аз „открих“ това ястие доста късно. Ранните ми години бяха буквално тормозени от кошмари за това, което предлагаха в детската градина и училищния стол и пилешката супа (наред с пилето фрикасе) държеше първо място. И до ден днешен помня тази ужасна картина на парчета пилешка кожа, плуващи в белезникав бульон. Затова, когато една приятелка любезно ми обясни, че това ястие се водело храна на комфорта, предпочетох да се въздържа от коментар. Но, както се казва, оттогава изтече много вода (пък и супа) и сега гледам различно на нещата – разбирай супите, но не и фрикасето.
Има още
Има нещо магично в хубавото брауни – шоколадово, топло, меко, почти течно в центъра. Десерт, на който винаги може да се разчита да стопли сърцето и да повдигне настроението. В това брауни, освен любимия ми шоколад, има от любимата ми тиква. Има също така кестеново брашно и брашно от рошкови. То е еволюирала версия на една рецепта на Надя Петрова. Заради нея купих първия пакет кестеново брашно в моята готварска история.
Има още
Оригиналът на тази супа ми е много мил спомен от едно йога събитие преди почти две години. Харесах я по много причини извън емоцията на събитието – наситения земен вкус, прекрасния цвят, достъпните продукти. Периодически се връщам към нея, особено когато дните станат по-къси и слънцето по-далечно. И прекрасно се получи точно тя да е рецепта номер 100, която публикувам в този блог 😍.
Има още
Чудя се кой ли е бил първият човек, който се е престрашил все пак да сервира леко неугледен десерт, който иначе би минал за провал от визуална гледна точка, и да му даде звучното име „кръмбъл“ (от английската дума за натрошен). Който и да е бил, добре е направил, защото макар и с несъвършена визия, този тип десерти са изключително вкусни. Стават с много и различни плодове, но нашият е с ябълки и сушени череши.
Има още
Ммммдааа, оранжевата серия продължава. Предполагам ще се съгласите, че сезонът е много подходящ – тиква, райски ябълки, дюли (не толкова оранжеви, но достатъчно близко)… дори супата с леща, моркови и праз, макар и не строго сезонна, се вписва чудесно в гамата. Днешното ястие беше експеримент номер 3 с райските ябълки. И, да, правилно сте разбрали – не паста в смисъла на сладкиш, а паста като основно ястие.
Има още
Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
Есента е тук, не само календарно, но и температурно. Всеки слънчев ден ме радва, но сутрините и вечерите неизменно ми напомнят, че зимата идва. И, макар че за нас това простичко словосъчетание не носи същата фатална необратимост, както в един много популярен сериал, сезонните промени някак естествено налагат промени и в менюто. Дълбоко в себе си ние все още носим инстинктите на праисторическите си предци и дори и да не ни се налага буквално да се борим за оцеляването си в студените месеци, все пак ни тегли към по-топли и засищащи храни. Днешното предложение покрива всички изисквания.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Шакшука е традиционно близко-източно и северно-африканско ястие, което (на теория) става за всяко ядене, от закуска до вечеря. За мен това със закуската е леко преувеличено – аз поне никога не бих могла да закуся нещо такова. Когато правя шакшука, тя е за обяд или вечеря.
Името в превод означава „смес“ или дори „случайна смес“. Не знам дали е случайно, но определено им се е получило 😉. Продуктите са доста подобни на тези за миш-маш. Предвид близоста на региона, влиянието му върху българската кухня и сходството в значението на имената, можем да предположим с известна доза сигурност, че нашието ястие е „еволюирало“ от шакшука, като някъде по пътя пошираните яйца са преминали в бъркани. За мен крайните продукти са различни на вкус и моите предпочитания определено клонят към оригинала.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 