Оризът не е измежду любимите ми храни, освен ако не е придружен с нещо, което да го направи интересен. Никога не съм разбирала гарнитурата от варен бял ориз, без значение към какво е прикачена – все си е варен бял ориз. Ризотото, обаче, е друго нещо. Особено ако е с манатарки :).
Другият проблем на ориза е въглехидратното съдържание. Затова, когато правя супи или ризото в къщи, обикновено го заменям с киноа.
Има още
Не знам как е за вас, но аз периодически се връщам към някои „храни на комфорта“. Не е ясно дали го правя подсъзнателно, когато нещо не ми е наред или просто вкусът им ме тегли, но е факт. Една от тези храни е качамакът – да, именно тази проста, за някои дори селска храна. Много го обичам с масло и сиренце, но този път реших да пробвам нещо различно. Започнах от рецептите за полента, която е италианската братовчедка на качамака. Няма особени разлики, но попаднах на едно – две по-нестандартни решения като това, което съм ползвала тук.
Има още
Мисля, че бисквитената торта е един от любимите десерти на много българи. Това беше и един от първите ми кулинарни опити, преди много години, с т.нар. Детски бисквити и крем „нишесте“ от пакетче.
Обаче тази рецепта е различна. Тя е (много) свободна веган интерпретация на португалската Bolo de Bolacha, което в превод означава точно Торта от бисквити. Къде са разликите между нашата и португалската? Основно в крема, който е суров и се прави от масло, жълтъци и захар. И освен това бисквитите се топят в кафе. Лично аз съм заклет почитател на чая – у нас по всяко време може да се намерят поне 10 различни вида, обикновено насипни, но и някои в пакетчета. Сещам се за кафе изключително рядко, обикновено когато пътувам и обикновено пия капучино с мноооооого канела. Обаче винаги съм харесвала десертите с кафе, като например тирамису. Затова и тази торта ми допадна толкова много.
Има още
Аз съм от поколението, през чието детство единствената риба в магазините във вътрешността на страната беше скумрия. И до ден днешен ме побиват тръпки от острата й миризма и категорично отказвам да я ям. Помня, че родителите ми ме водеха в култовия за времето ресторант „Златна рибка“, по пътя за Боровец, където имаше пъстърва.
Това отдавна е минало и сега има всякакви риби. Някои са ми много любими, особено тези, от които излизат хубави големи филета, като сьомга, тон, меч, маслена. Съзнателно ги ограничавам, заради живачните нартупвания, иначе бих могла да ям риба всеки ден.
Има още
Ако вярваме на Wikipedia, произходът на макароните е италиански. Дори най-популярните, известни като „Френски“, са дело на италиански готвач от двора на Катерина Медичи. Според дефиницията „Макарон е малък сладкиш или бисквита, обикновено направена от смлени бадеми, кокос или други ядки (дори картофи), със захар, понякога с аромати, оцветители…“ и т.н. Нашите са с кокос и са веган.
Има още
Както писах наскоро – за мен лятото е времето на салатите. Колкото по разнообразни, толкова по-добре. Това също така ми дава възможност да употребя различни „остатъци“ от други проекти. Като например 1 чаша сварен нахут, останала след хумуса и невероятния шоколадов мус с aquafaba.
Другият главен герой тук е приготвено на тиган пилешко филе, което правя специално за салати, с подправки и дижонска горчица. Двете в комбинация правят салатата много богата на протеин.
Има още
Може би помните публикацията за хумуса с червено цвекло. Там ви посъветвах да запазите водата от варенето на нахута, защото ще пиша скоро за нея и за какво може да я употребите. Е, този момент дойде 😊.
Има още
Отново на лятна тема, в очакване лятото най-сетне да дойде наистина. Не знам за вас, но когато времето е горещо, на мен изобщо не ми се яде топла храна. Нито пък ми се стои над котлоните или до фурната. Преди няколко години открих за себе си салатите като основно ястие. Дори съм публикувала такива тук, тук и тук. Днешната салата обаче е малко по-различна. Правя подобни за обяд, когато съм в офиса и си ги нося в буркан. Има даже специален ред, в който се слагат продуктите, за да не е „умряла“ салатата, когато реша да я ям. Зеленчуковата част (зелени салати, домати, краставици, авокадо и т.н.) е според наличностите в хладилника. И, за да може това да е основно ядене, добавям тънко нарязано студено пилешко филе, което предварително съм направила на тиган, с предпочитани от мен подправки. Салатата с малини е от същия тип.
Има още
Писах вече, колко обичам череши. Основната част от закупените количества се изяждат преди дори да се замисля за някакъв десерт, но обикновено успявам да отделя малко и за готвене. Днешното предложение е много подобно на пай. Всъщност разликата е основно във формата. Пайът се прави в тавичка (кръгла, квадратна, правоъгълна…) или просто ринг и понякога има горна кора. Галетът е някак по-неформален, рустикален на вид. Няма нужда от тава или ринг. Ако пълнежът е сочен и може да се разтече, краищата се завиват навътре, за да го задържат. Както при пая, може би най-популярния галет е с ябълки. Отново както при пая, галетът може да е и сладък, и солен. И тестото за пай и галет също може да е еднакво.
Има още
Аз не съм веган (както предполагам вече сте забелязали). Но знам, че едно ястие няма нужда от месо, яйца или млечни продукти, за да бъде вкусно и засищащо.
Днес ви предлагам един веган вариант за лек обяд или вечеря, след който със сигурност няма да изпитвате никакви хранителни липси.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 