Много обичам леща и грах. И нахут също. Но с боба някак си не успяхме да изградим близки приятелски отношения. Готвила съм го, разбира се. Поне няколко пъти годишно. Хубав става и първата купичка винаги ми е вкусна, но след това с месеци (поне 6) изобщо не се сещам за него. А той е много хубава храна, източник на фибри, протеини и бавни въглехидрати. Затова винаги съм имала чувството, че пропускам нещо.
Има още
Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.
Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Все още съм на италианска вълна. Миналия петък нямах ясна идея какво ще готвя за обяд, освен че ще е с пиле. Сутринта имах едно излизане и на връщане минах през магазина. Взех спанак и гъби. Обратно у дома разгледах наличностите и реших да направя леко променена версия на класиката Pollo alla Fiorentina.
Има още
Мисля, че не съм срещала човек, който не харесва италианска кухня. Многообразието е такова, че всеки намира по нещо за себе си.
Големият проблем са ударните дози въглехидрати в пицата и пастата, което значи, че всеки, който се опитва да не прекалява, трябва да разреди хапванията.
След като направих безглутеновите гьози, някак съвсем нормално мислите ми се пренесоха на равиоли. Обаче ми се щеше да не са много въглехидратни. И въпреки че нямах кой знае какви очаквания реших все пак да потърся идеи за безглутенова и нисковъглехидратна паста. Повечето попадения бяха за паста от тиквички, но аз не бях тръгнала в тази посока. Имам рецепти за два вида „лазаня“ с тиквички (тук и тук) и ми се искаше този път да е истинско тесто. И го намерих.
Има още
Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Поредната приятна изненада – земна ябълка. Виждала съм я, разбира се, на зеленчуковите щандове. Признавам си, че я мислех за джинджифил, преди да видя етикета. Но никога не съм се изкушавала да пробвам.
Една рецепта за крем супа от Food.Feels.Home насочи вниманието ми към нея и със сигурност не съжалявам. Дори на следващия ден, след като сготвих това ястие, купих още и я изпекох на фурна с малко зехтин като гарнитура.
Има още
Бях го виждала и преди, но никога не бях купувала. При последното ходене до метро обаче, реших да взема. Определено ще повторя, защото се получи много вкусно и със сигурност има и много други варианти да го сготвя, освен този с пиле.
Има още
Има нещо специално в италианската кухня. Дори една семпла пица Маргарита или Пене Аррабиата могат да разчувстват любителите на добрата храна. Към това трябва да прибавим и отношението на италианците към храненето, което е част от тяхната култура и способността им да превърнат всяко сядане на масата в събитие.
Днешната рецепта може да бъде причислена към тази кухня. Имаме паста и говеждо рагу. Освен това имаме традиционни подправки и пармезан. Без да претендирам за автентичност, смятам че тя носи духа на Италия.
Има още
Преди време гледах един филм по Нетфликс – The Hundred-Foot Journey. Забавна и лека история за неочакваните понякога завои по пътя към успеха и за … готвене 😍. Там собственичката на ресторант със звезда Мишелин си избираше готвачите, като искаше от тях да й направят омлет. Разказвам ви това, за да подчертая, че това просто наглед ястие, всъщност изобщо не е такова. Има много видеа в нета, които обясняват как да направите идеалния омлет. Аз нямам претенциите да съм усъвършенствала техниката и не мисля да ви поучавам по темата. Просто искам да споделя моята любима и (мисля) нетрадиционна рецепта.
Има още
