Продължавам с пролетната серия – как иначе при това изобилие на хубави и пресни сезонни продукти. Това ястие се описва с една дума – зелено. И като цвят и като вкус. С изключение на авокадото, всички други продукти може да се заменят и адаптират към лични вкусове. Ако предпочитате лапад, манголд или коприва, те биха били също толкова подходящи. Вместо грах, или в допълнение към него, можете да сложите прясна бакла или аспержи.
Продължавам одата за пресните пролетни варива с тази рецепта. Разбира се, тя може да се направи и без месо или с гъби вместо него. Но аз съм в отбора на месоядните и веднъж-два пъти седмично то присъства на масата. А какъв по-добър начин да сервираме месото от ястие с много сезонни зеленчуци и пресни подправки?
Според уикипедия „Огретен (гратен, гретен) е всяко ястие, което е залято или покрито отгоре със сирене (мляко или сметана) или галета, смесени с бучки масло и приготвено във фурна или под грил. Терминът „au gratin“ или „gratinée“ (откъдето идва и българското огретен) е за всички ястия, приготвени по този начин. Огретенът се приготвя в специални кръгли или овални огнеупорни съдове, наричани gratin.“
Пролетта е прекрасен сезон, не само защото всичко се пробужда за нов живот, но и защото сега е времето на крехките, пресни варива, които не се накисват и нямат нужда от дълго варене. Миналия уикенд взех от пазара зелен боб, пресен грах и бакла. За последните две ще пиша допълнително – сега за боба.
Продължавам по темата за ревена, но този път в суров и солен вариант. Всъщност, за първи път го ползвам суров и вкусът е свеж и леко стипчив. Обикновено от него се прави сос или чътни (с топлинна обработка) и се гарнира свинско. Рецептите със суров ревен са малко, най-вероятно зради стипчивостта.
За пръв път опитах паста с шам фъстък в заведението на Лео в Квартал. Там беше с чери домати. Както е ставало въпрос и преди, това са любимите ми ядки и не пропускам случай да ги добавя, но сигурно нямаше да се сетя за тях в този случай, ако една рецепта (цитирам източника най-долу) не ми беше подсказала да ги съчетая с аспержи.
Не съм голям фен на ориза. Може да ми е някакво остатъчно чувство, повлияно от неприятни спомени за блудкав, безличен бял ориз, придружен от също толкова безлично парче мазно месо, какъвто сервираха в училищните столове. Но фактът си остава – оризът е едно от последните неща, за които се сещам, когато става дума за храна.
След агнешкото и козунаците по Великден, имах нужда от нещо по-леко и пролетно. Тези красиви кръгли тиквички бяха така добри да ме изчакат да се прибера от краткото пътуване, за да мога да ги сготвя.
Още от самото начало беше ясно, че ще са без месо и без ориз, затова трябваше да намеря друг продукт, който да е подходящ за пълнене и да добави растителен протеин. Спрях се на нахут, който е едно от любимите ми бобови растения.
Имате ли още варени яйца от Великден? Аз имам и затова за обяд вчера направих тази много вкусна салата. Тя е изключително богата на фибри, микроелементи и витамини, защото в нея си дават среща продукти, които е добре да присъстват във всяко меню. Вписва се прекрасно в любимия ми модел „салата за основно ядене“ и е подходяща за хранене на път/пикник/в офиса, понеже се яде студена.
Миналата есен купих един пакет талиателе с портокал. От любопитство най-вече, защото идея си нямах с какво мога да ги комбинирам. И така си престояха в шкафа половин година в очакване. Можеше и по-дълго да чакат, но преди цар няколко седмици влязох в Лидл. Това по принцип не ми се случва често, защото като цяло не пазарувам от големите вериги. Там обаче продават едно прекрасно масло със сол, което е идеално за филийка топъл хляб. И така от кутиите с масло тръгнах към касите, но погледът ми се отклони и фокусира върху пакет патешко филе. Не бях готвила преди и реших да опитам. Дори взех и замразени горски плодове, защото имам спомен от менютата в различни ресторанти, че на патешкото подхождат плодови сосове.
По пътя за вкъщи обаче се сетих, че една от най-известните рецепти е с портокали и точно в този момент ми светна напомняща лампичка за талиателете. Имало, значи, с какво да ги съчетая. След това набавих портокали от био земеделие, за да мога да ползвам кората без опасения и бях готова за експерименти.
Продукти (за 2 порции)
1 патешко филе (около 200 г)
1 чаша* прясно изцеден портокалов сок
Настърганата кора на 1 портокал
Почистените от ципи филета на същия портокал
2 с.л. коняк
1 и 1/2 с.л. кето карамел** (може да замените с кокосова или друга кафява захар)
1 – 1 и 1/2 с.л. кедрови ядки
120 г талиателе или друг вид паста
Пармезан за гарниране
* за размерите на мерителните чаши и лъжици вижте тук
Почистете патешкото филе от ципите (вижте на снимката), които може да го свият при готвене.
Нарежете кожата по диагонал с остър нож.
Сложете дълбок тиган с тежко дъно и капак на котлона и загрейте на средна степен без мазнина. Сложете филето с кожата надолу и готвене на затворен капак около 10 минути. От време на време проверявайте да не залепне. Кожата е мазна и тази мазнина ще се отдели при готвенето.
Обърнете и гответе още 5 – 6 минути под капак, след което пренесете в чиния и покрийте с фолио.
Ако отделената мазнина е повече от една – две супени лъжици, оставете само толкова и изхвърлете останалото. Деглазирайте тигана с портокаловия сок и добавете коняка, портокаловите филета, кедровите ядки.
Гответе докато сосът се сгъсти леко – около 5 минути – добавете половината портокалова кора и върнете филето в тигана. Гответе още 5 – 6 минути на малко по-слаб огън, като поливате месото със соса от време на време.
Когато приключите, отделете месото в чиния и покрийте с фолио за няколко минути. Похлупете соса, за да не изстива.
Междувременно сварете пастата в подсолена вода според указанията на пакета (на моята й трябваха 2 – 3 минути).
Разпределете пастата в чиниите за сервиране. Нарежете месото на тънки филийки и разделете между двете порции. Полейте с топлия сос и гарнирайте с останалата портокалова кора и люспи пармезан.
