Аз съм от тази част на човечеството, която обича субпродукти (или дреболии). Правя изключение за шкембе и бъбреци, но всичко останало е добре дошло на масата ми. И телешкият език (когато успея да намеря хубав, от източник, на който вярвам) се ползва с голямо предимство. Добре сготвен, той е крехък и се топи в устата. Може да се яде дори студен, но аз предпочитам да го сотирам в малко масло преди сервиране.
Има още
Една от причините, поради които обичам да готвя цяло телешко или свинско бон филе или цели пуешки гърди (освен че така месото остава много по-сочно) е, че останалото неизядено може да се нареже на тънко и да се добави към салати. По този начин се получава това, което аз наричам „салата за основно ядене“. Тя съчетава пресни или термообработени зеленчуци с протеин (в случая месо) и е наистина комплексна пълноценна храна. В пре-Covid ерата, когато работех и от офиса много често си правех такива салати в буркан. В блога има идеи за такива салати с пиле тук и тук.
Има още
Пуешкото не е само за Коледа и Нова Година. Аз лично много го обичам и го готвя през цялата година. Никога цяла пуйка – имах един неуспешен експеримент преди 15-ина години и не съм пробвла отново, най-вече заради огромното количество месо, което трябва някак да се изяде, без да предизвика трайна неприязън към пуйките. Предпочитам да изпека едно филе (половинката от гърдите) от което излизат 4 – 5 порции месо. То може да се яде топло (след приготвяне) с гарнитура по избор или студено, на тънки резени, добавено към салата.
Има още
Много обичам морска храна. Не че не може да се яде октопод и през зимата, но някак го свързвам с морето и лятото. Също като мидите, например. Тази рецепта е моят опит да кажа на лятото – не си отивай, остани поне още малко. Изгубена кауза, разбира се – нищо не може да спре хода на сезоните. Но пък едно ястие с аромат на море може да поддържа илюзията, макар и за кратко. Ако и вие гледате с тъга как дните стават по-кратки и сутрините и вечерите по-студени, подарете си малко слънце и топлина с тази рецепта с изявен средиземноморски привкус.
Има още
Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.
Има още
Открих първообраза на тази рецепта преди години в http://www.1001recepti.com/. Много ми хареса, но както винаги, направих няколко промени. След това,преди около година я споделих с приятелка и тя ми каза, че е добавила моркови и резултатът бил прекрасен. Затова, когато режих да я направя сега, и аз сложих моркови и мога да потвърдя нейното заключение.
Има още
Имаше време, преди години, когато изобщо не разбирах защо някой ще иска да пече цяло парче месо и после ще го реже. Но това е отдавна е миналото. След първия опит в тази посока ми стана съвършено ясно какви са причините – по-добър вкус, повече сочност. Сега, когато пека месо, много рядко правя котлети или пържоли. Обикновено е бон филе или контра филе, изпечено цяло и поднесено със сос от соковете.
Днешната рецепта е точно такава и към месото имаме едно друго любимо мое ястие – рагу от гъби. Комбинацията може да е малко тежичка, но пък е неустоимо вкусна и ароматна.
Има още
Мдаа, все още ми е италианско 😃. И затова днес ще сготвим вариация на едно популярно ястие – паста с патладжани (или както казват на „ботуша“ – меландзана. Преди около месец видях първите патладжани на Моравско село и, понеже се опитвам да се придържам, до колкото може, към сезонните плодове и зеленчуци, нямаше как да ги пропусна. Рецептата е без месо, всъщност веган, защото пармезанът е опция и дори без него вкусът е един път.
Има още
В последните години, през септември/октомври все се озовавах в Италия. Тази година плановете са различни, но явно подсъзнателно ме влече натам, защото тази рецепта, както предишната, пък и тези, които планирам за следващите дни, могат да се причислят към италианската кухня.
За това ястие не можах да измисля по-добро име, за което много съжалявам. Най-вече, защото самото то изглежда много добре и заслужава нещо по-звучно. Но, както се казва – вкусът е по-важен, а той определено си заслужава. Това не е първата „лазаня“ с тиквички, която предлагам, но за разлика от другата, тази е без месо и е доста диетична. Освен това е много богата на витамин Д, калций и калий.
Има още
От Био Ферма Софина взех тези прекрасни малки (или както е модерно да се казва сега – бейби) кореноплодни на снимката по-долу. Те са крехки, нежни и нямат нужда от много обработка. Знаех точно как ще ги приготвя. Оставаше само да им намеря главен герой, за когото да изпълнят поддържащата роля.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 