Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Поредната приятна изненада – земна ябълка. Виждала съм я, разбира се, на зеленчуковите щандове. Признавам си, че я мислех за джинджифил, преди да видя етикета. Но никога не съм се изкушавала да пробвам.
Една рецепта за крем супа от Food.Feels.Home насочи вниманието ми към нея и със сигурност не съжалявам. Дори на следващия ден, след като сготвих това ястие, купих още и я изпекох на фурна с малко зехтин като гарнитура.
Има още
Бях го виждала и преди, но никога не бях купувала. При последното ходене до метро обаче, реших да взема. Определено ще повторя, защото се получи много вкусно и със сигурност има и много други варианти да го сготвя, освен този с пиле.
Има още
Има нещо специално в италианската кухня. Дори една семпла пица Маргарита или Пене Аррабиата могат да разчувстват любителите на добрата храна. Към това трябва да прибавим и отношението на италианците към храненето, което е част от тяхната култура и способността им да превърнат всяко сядане на масата в събитие.
Днешната рецепта може да бъде причислена към тази кухня. Имаме паста и говеждо рагу. Освен това имаме традиционни подправки и пармезан. Без да претендирам за автентичност, смятам че тя носи духа на Италия.
Има още
Преди време гледах един филм по Нетфликс – The Hundred-Foot Journey. Забавна и лека история за неочакваните понякога завои по пътя към успеха и за … готвене 😍. Там собственичката на ресторант със звезда Мишелин си избираше готвачите, като искаше от тях да й направят омлет. Разказвам ви това, за да подчертая, че това просто наглед ястие, всъщност изобщо не е такова. Има много видеа в нета, които обясняват как да направите идеалния омлет. Аз нямам претенциите да съм усъвършенствала техниката и не мисля да ви поучавам по темата. Просто искам да споделя моята любима и (мисля) нетрадиционна рецепта.
Има още
След Нова Година реших, че през януари ще публикувам само веган рецепти. Не че след това няма да има такива, но ще има и други. Тази рецепта е последната за основно ястие от януарската серия. За неделя съм оставила един необичаен десерт.
Има още
Все още на веган вълна и по любимата ми тема за салатите като основно ястие, днес ви предлагам още една пъстра, вкусна и засищаща идея. Основен герой в нея е черната леща. Много я харесвам и гледам да имам под ръка, откакто открих една рецепта на Надя Петрова. Предпочитам да я ползвам за салати, защото в супа (особено крем супа) визуалният ефект се губи.
Има още
Много пъти съм писала за салатите като основно ядене и знаете, че те са ми любима тема. Не само като работен обяд в офиса (когато ходехме до там 😊), но и когато се храним в къщи. Те са пълноценно ястие в една чиния и това много ми харесва, особено след празничните вечери с 5 – 6 различни гозби на масата.
Днешната салата освен вкусна е и много красива, с наситени ярки цветове. По замисъл е веган, но за хората, които не могат без месо, ще добавя, че я пробвахме с добавка от ситно нарязано печено пиле (останало от предишния ден, без да го затоплям) и резултатът беше чудесен.
Има още
Все още на тема леки и разтоварващи ястия – все пак е манала само една седмица от пищните трапези, искам да ви предложа тази рецепта, която е резултат от желанието ми да спася малко останало брюкселско зеле и кейл. Зелето не беше купено с определен замисъл. Добавих го към една поръчка от Софина, за да достигна сумата за доставка до адрес. И, разбира се, го забравих. Няколко дни по-късно го видях в хладилника и беше ясно, че трябва да направя нещо за него.
След инвентаризация, добавих праз и кейл и започнах да търся идеи. Попаднах на една рецепта за салата/основно с киноа и реших, че като заменя стафидите с боровинки, добавя кейл, горчица, лимон и запечени семена от ким, ще се получи нещо много вкусно. И бях права.
Има още
Много обичам хумус. Преди време публикувах рецепти за хумус с червено цвекло и десертен хумус. Този е по-класически, всъщност съвсем стандартен – с лимон, тахан и кимион, но все пак е любимата ми версия.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 