Преди няколко дни минах покрай един антикварен магазин и на витрината видях красива порцеланова бонбониера. Нямаше как да не я купя. И след това нямаше как да не започна да мисля за бонбони, които да сложа и снимам в нея 😊.
Има още
Ще си призная веднага, че никога не съм си поръчвала Червено кадифе в сладкарница. Затова не мога да преценя доколко вкусът се припокрива с оригинала. Мога само да кажа, че петифурите са прекрасни и освен това са веган, с ясно изразен малинов характер.
Има още
Ммммм… шоколад… и още по-добре – шоколадови трюфели. Предполагам много от вас вече преглъщат в очакване. И добрите новини не свършват тук – тези трюфели са веган и не са с фурми.
Има още
Ако имате отношение към готвенето, най-вероятно сте чували за Джулия Чайлд. За последните коледни празници получих няколко „готварски“ книги като подарък и едната е българското издание на нейната „Изкуството на френската кухня“. Не съм я изчела (все още) от кора до кора. Има неща (като аспик), които изобщо не ме изкушават и надали някога ще посегна към тях. Но има и такива, които нямам търпение да опитам. Едно от тях са еклерите.
Винаги съм си мислила, че са сложни и затова така и никога не проверих какво всъщност пише в рецептите. Затова се изненадах много, когато прочетох за пареното тесто или пат-а-шу (pate-a-choux). Много странно име, което в директен превод означава „зелево тесто“. Но не, в него няма зеле. Името идва от кръглите сладки, които приличат на зелки.
Има още
Тръгнало ми е на нови версии на публикувани рецепти. Преди около 2 седмици дискусията под една снимка на хумус (от @gabbys_food_photos) ме подсети за рецептата с цвекло и за десертния хумус. Тогава си казах – а защо не десертен с цвекло? То има сладък привкус и цветът е просто прекрасен. И така се роди идеята за тази версия.
Има още
Преди около 7 месеца публикувах първата версия на този сладкиш, вдъхновен от рецепта на Надя Петрова. Много го харесвам, но не го правя често. Затова, когато миналата седмица купих ананас, една от първите идеи, които ми дойдоха, беше да направя нова, подобрена версия на ферментиралия десерт.
Има още
Ако сте от София, има шанс сте били във Forno Cipollini. И ако сте били там, има шанс да сте опитвали невероятния им лимонов тарт. От известно време обмислям да направя подобен и сега този момент дойде. Моят тарт е веган и без глутен.
Когато стане дума за безглутенов тарт/чийзкейк, обикновено първите асоциации са тофу и кашу. Аз имам много силни резерви и към двата продукта. Не правя изключение за тофуто (заради соята). Кашу ползвам, когато реша да си направя веган ферментирало крема сирене. За този тарт направих веган „млечен“ крем с бадемово мляко. Ароматизирах го с етерични масла от лимон и лайм.
Има още
Когато миналата година реших да започна този блог, исках първата публикувана рецепта да е нещо което наистина много харесвам. Не ми беше трудно да избера това да е моята кокосова веган панакота с малини – лесна, невероятно вкусна и напълно съобразена с моите диетични предпочитания. Малко по-късно направих и двуцветна панакота с малини и бъз, така че това е третата рецепта в тази поредица.
Има още
Точно преди Нова Година се видях с една приятелка, която ми подари торба градински ябълки. От онези, които не са помирисвали торове и препарати. Дребни и леко неугледни, но чисти в най-добрия смисъл на думата и много вкусни.
Има още
Това е моят Новогодишен сладкиш. Правих такъв за пръв път преди години и много го харесвам, заради наситения шоколадов вкус. Истината е, че нямах намерение да го правя сега, но обстоятелствата наложиха да спася една смес от 3 белтъка, 120 г еритритол и 3 с.л. какао. И така се получи този десерт.
Всъщност исках да направя и шоколадова Пáвлова, но не стана. След добавяне на какаото, белтъците паднаха и нямаше смисъл да продължавам. Нищо, има време и за нея. Понеже сложих какаото преди лимона и нишестето от тапиока, които са главни герои в технологията Swiss Meringue, не беше трудно да променя посоката и да приготвя съвсем различен, но също толкова вкусен и интригуващ десерт.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 