Великден е след по-малко от месец. Освен яйца, агнешко и козунаци, едно от първите неща, което изниква в ума ми е великденският заек. И как няма, като всички магазини са пълни с шоколадови зайци. Тук обаче става дума не за пухкавия дългоушко, а за неговата любима храна – морковите.
Има още
Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още
Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
Както съм споделяла и преди, аз бях много злоядо дете. Нещата, които обичах в ранна детска възраст се броят на пъстите на едната ръка. И това съвсем естествено означава, че хранетето в детската градина и първите години в училищния стол беше истинско мъчение. Още ме втриса при спомена за фрикасе, грис или малеби.
Има още
Миналата седмица имах рожден ден и нямаше как да не направя нещо специално. Няколко дни преди това ми дойде тази странна идея (ще разберете по-долу защо е странна). Но като я обмислих, реших че ще се получи. Имах всичко, освен пресните малини и те за малко да ме провалят, но в последния момент намерихме – така е, когато си играе човек с несезонни продукти.
Има още
Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Предполагам всички имаме мили детски спомени за кексове, правени от майки, баби или лели. За мен те са неделима част от детството. Майка ми правеше мраморен с какао в скъпата (не от финансова гледна точка) и транспортирана с много любов от Германия форма. Този кекс беше нейната гордост.
Може би защото съм изяла много такива кексове, с години не съм се сещала за тях. И сега не знам как точно ми дойде идеята, но, веднъж появила се, трябваше да направя нещо за нея. Най-лесно беше да взема една стандартна рецепта за кекс и в нея да заменя брашното с безглутеново и да увелича леко набухвателя. Но ми се искаше да я направя по-нисковъглехдратна, затова разгледах рецепти, класифицирани „кето“ и намерих подходяща изходна точка.
Има още
Имах задача да направя нещо, в което има противоположни, но хармониращи си вкусове като сладкo и солено. Първото, което приготвих, бяха едни прекрасни шоколадови мъфинчета с глазура от крема сирене и солен карамел (за тях ще има отделна публикация). Станаха невероятно вкусни, но малко прекалено сложни за целта и повода. Затова се наложи да потърся друг вариант. Случайно попаднах на едно видео, от което дойде идеята за този десерт.
Има още
Всички имаме дни, в които не сме съвсем себе си. И всички си имаме начини да се справяме с тях. Моят начин е готвенето. Един час в кухнята прави чудеса, дори ако това, което съм произвела, не е кой знае колко добро.
Има още
Както писах в предишната публикация, „резервната“ коледна тиква беше разделена на две части. Втората отиде за това наистина магично брауни без брашно (ама съвсем без).
Има още
