Кръстих това ястие по пози начин като намигване към морския език, които ядох в ресторанта в Париж. Основното сходство е в гарнитурата. Оттам започнах всъщност и се получи нещо като да зашия балтон на копче.
Има още
Това ястие без пастата е много хубава гарнитура към пиле, месо или риба. С пастата е самостоятелен обяд или вечеря, които се приготвят бързо и лесно.
Има още
В събота на фермерския пазар видях за пръв път лилави чушки. Мънички. И много ми се прииска да ги пробвам. Взех шест, защото не бях сигурна какво ще ги правя.
Има още
Това е моя интерпретация на класиката. Не е на фурна и е без бамя (така и не я харесах достатъчно) и без чушки, понеже още не са в сезон. Формата (на кубчета) е назаем от една рецепта за рататуй от Food Networks, която видях преди години. Харесва ми, защото така във всяка хапка имаме по малко от всеки зеленчук.
Има още
Това е гарнитура, но може да се сервира и като предястие. Аз го направих, за да придружи едно печено фагри, но би било чудесно и с месо. Приготвя се много бързо и лесно и има прекрасен свеж вкус.
Има още
Тази салата е много цветна, свежа и е идеалната гарнитура за риба или пиле. Ще върви прекрасно и със скариди. Аз я направих за обяда на св. Валентин със сьомга приготвена в Air Fryer – бързо, лесно и много вкусно ястие, не само за празник, но и за всеки ден, в който искате малко да се поглезите, без да прекарате часове в кухнята.
Има още
Не помня дали преди съм опитвала алабаш. От известно време го гледам по пазарите и в магазините и реших да взема един за проба. Бях видяла рецепта за стекове и мислех да пробвам нещо такова, обаче дните си минаваха, а вдъхнoвение нямаше.
Има още
Ако баницата с тиква е тиквеник и баницата със зеле е зелник, тогава баницата с праз трябва да е празник. А какво по хубаво от празник, дори в този наситен с тях месец.
Това беше един от най-бързите обяди, които съм приготвяла. И също толкова вкусен. Използвах оризовите кори за пролетни ролца, за да я направя безглутенова. В този вариант, има само едно яйце, за разлика от лятната баница със зеленолистни, която споделих миналата година. Всъщност и без него можех да мина, но вече бях го извадила и…
Има още
Когато по Коледа бяхме в Лисабон, си купих тази книга за модерната португалска кухня. Тепърва ще я разучавам, но при едно разлистване случайно попаднах на рецепта с папуда и приех това като знак да извадя пакета от шкафа. Като цяло бобовите растения са сериозно застъпени в тази кулинарна традиция (има и сладкиши с боб), така че шансът да попадна на подобна рецепта е бил значителен.
Има още
Започнаха да излизат „слънчевите“ патладжани и, разбира се, ми се прииска да направя нещо с тях. Моята лична история с патладжана е дълга и криволичеща. Първата среща с домашно кьопоолу, приготвено от баба ми, доведе до пристрастяване, което от своя страна доведе до момент, в който просто спрях да ям патладжани за няколко години. Нямах желание дори да ги погледна. След това бях на студентска бригада, на която брахме патладжани и там пробвах отново, в стола, където ни „изхранваха“. Не беше лошо, но не беше и нещо, което да върне патладжаните трайно в менюто ми. Няколко години по-късно, когато вече имах собствена кухня, в която да експериментирам, този продукт постепенно намери подобаващо място на масата.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 