Нашият Париж

We’ll Always Have Paris…

Когато през февруари с Жорже обсъждахме плановете за пътуване през 2022, решихме да се спрем на Гранада и Париж. Първата дестинация беше нова и за двама ни, втората – само за него. Аз съм била в Париж много пъти. Половината по работа с почти нулево свободно време и затова не ги броя за „истински“.

Разхождала съм се из улиците на Париж сама и беше изключително приятно преживяване, което препоръчвам на всеки, който се колебае, защото няма компания за пътуване. Градът е добре организиран с достъпен транспорт. Имената на улиците са ясно изписани и лесно ще се ориентирате.

Ние ползвахме метро от време на време и такси до Монмартр. Средно на ден сме извървявали по 17 км (минимум 12, максимум 20). Затова си пригответе удобни обувки.

Ако трябва да определя времето, необходимо за основните забележителности (без разглеждане на музеи, защото там може да „убиете“ цели дни) и ако не държите да се придвижвате само пеша – бих казала три пълни дни. Ако включите музеи и Версай – шест или седем при бързо темпо.

Моят личен списък, който не е подреден по значимост и/или красота, е:

  • Айфеловата кула
  • Триумфалната арка
  • Шанзелизе
  • Конкорд
  • Инвалидите
  • Тюйлери (за съжаление вървяха някакви изкопни дейности този път в предната част)
  • Лувъра
  • Музеят Орсе
  • Люксембургската градина
  • Сакре кьор и Монмартр
  • Нотр Дам (все още затворена за ремонт)
  • Сен Сюлпис (не само за фенове на Дан Браун)
  • Латинския квартал
  • Маре
  • Монпарнас
  • Мостовете на Сена
  • Трокадеро
  • Пантеона
  • Музеят на Почетния легион
  • Музеят на Париж в Маре
  • Опера Гарние
  • Района на Бастилията
  • Музеят Оранжери (водните лилии на Моне са там)
  • Музеят Роден (портите на ада са в Орсе)
  • Мадлената
  • Статуята на свободата (реплика в умален размер)
  • Статуята на Жана Д’Арк
  • Евро Дисни (за тези с деца)
  • Градчето на науките (също много подходящо за любознателни деца)
  • Ако ви влекат скъпите бутици – rue Royale от Конкорд към Мадлената, площад Вандом (Vendome), булевардите Шанзелизе, Жорж V, Монтан са вашите места.

Със сигурност съм пропуснала поне няколко, залужаващи внимание места.

А ако не сте в настроение да разглеждате забележителности, просто се „изгубете“ из кварталите и открийте вашия Париж. Ако имате слабост към архитектурата, това е най-доброто решение да се насладите на красивите сгради около себе си.

Париж има два големи парка от типа на Борисовата градина или Южния парк – Булонския лес и Вансен – но те са в покрайнините. В града има множество малки паркчета и градинки, обикновено с ограда, която се заключва след 7 / 8 часа вечерта. Двата по-големи са моята любима Люксембургска градина и Тюйлери. Много са подходящи за почивка между две офанзиви за разглеждане. В някои ходенето и сядането по тревата е позволено, в други – не. Лесно ще се ориентирате по поведението на местните, но има и табели.

Люксембургската градина

Тюйлери

Настаняването

В централната част на Париж, изключая големите хотели, които като цяло не са по джоба на средностатистическия човек, стаите са малки. Много малки. Както казваше един мой колега преди години – или аз влизам или багажът ми 🙂. Нашето място го намерих в Airbnb и го избрах заради локацията (на 10 м от Шанзелизе, на ул. Линкълн). Беше малко по-голямо от широк коридор, с малка баня и легло на втория етаж. И беше напълно достатъчно. Абстрахирайте се от размерите – в крайна сметка цял ден ще бъдете навън и ще се прибирате само за баня и сън. Така че най-важното е да е чисто и на удобно, комуникативно място.

Какво да правите с багажа

Ако имате време преди настаняване или след напускане на хотела може да оставите багажа си на съхранение. Има няколко напълно автоматизирани места, но не намерих такова в центъра. Ние ползвахме Nannybag (знам ги от предишни пътувания), които имат партньорства с хотели и ресторанти навсякъде в града и където можете да оставите куфарите си.

Транспорта

Логичният начин да стигнете до Париж от България е със самолет. Имайте предвид обаче следното:

  • България Еър и Еър Франс кацат на летище Шарл Дьо Гол. От него лесно можете да стигнете до централната част на Париж с градски транспорт или такси. Таксито е с фиксирана цена от 55 – 60 евро и ще ви закара по-бързо, ако няма задръствания. Предвидете си около час.
  • Нискобюджетните компании кацат на Буве и там ситуацията е съвсем различна. Разстоянието до Париж е почти тройно (90 срещу 34 км) и отнема около 2 часа с градски транспорт и час и 40 минути с такси (ако няма задръствания). Има директен автобус, който можете да вземете от Порт Майо. Билети закупени онлайн важат за 12 месеца. На сайта им ще прочетете, че трансферът отнема около 45 минути до час и 15 минути – не е вярно. Ние пътувахме 2 часа и 10 минути. Може да е имало задръствания, може да е било извънредно, но все пак информацията на сайта е подвеждаща.

Вътре-градският транспорт се състои от влакове (RER), метро, автобуси и таксита. Аз предпочитам метрото, понеже е редовно и не се влияе от задръстване.

Нощен Париж

Времето

Местните хора казват, че в Париж може в рамките на един ден да се сменят 3 сезона. Има нещо вярно. Добре е винаги да имате под ръка чадър или дъждобран. Имайте предвид също, че макар да е доста по на север от София, Париж може да бъде много горещ, дори през септември. И благодарение на това разположение, от края на март до края на септември денят е малко по-дълъг.

Храната

Ще ми се да кажа, че където и да седнете, няма да сбъркате, но не е съвсем така. Има, особено на много туристическите места, кафенета и ресторанти, които не заслужават клиентите си. Ние почаднахме на едно такова място на Шанзелизе първия ден, точно след като бяхме покорили 284те стъпъла до платформата на Триумфалната арка. Беше около 3 часа следобед и след ставане в 4.30 сутринта бяхме изкарали до тогава главно на ентусиазъм. Седнахме в първото заведение, което сервира лучена супа, която така и не бях пробвала през годините. Не помня името, но нито обслужването, нито храната бяха на ниво.

Лошо начало, но нещата бързо, макар и малко драматично се подобриха. След настаняване, отидохме до Люксембургската градина. Около час пеша от улица Линкълн в топлия септемврийски следобед оправда още час разпускане на столовете, разположени около тревните площи. Тръгнахме си в 19 часа и тепърва решихме дa търсим ресторант, без да отчетем факта, че е събота вечер. Първите три с препоръки бяха пълни и тръгнахме на посоки към реката през Латинския квартал в търсене на маса в ресторант с френска кухня. Изненада ме невероятно големият брой японски ресторанти и при други обстоятелства щяхме да седнем в някой от тях, нооо … бяхме в Париж и държахме на френското. Така стигнахме до Relais Odeon, където точно се освобождаваше маса. Този ресторант мога да препоръчам с чиста съвест. Ядохме там два пъти и всичко беше много вкусно.

Няма да ви отегчавам с дълги истории за всяко място, просто ще ги изброя.

  • Laduree – много хубаво място за закуска, брънч и обяд. Имат бутик за макарони. Кроасаните и десертите им са много хубави. Много локации, „нашата“ беше на Шанзелизе, буквално на 10 м от мястото, където бяхме отседнали.
  • Pierre Herme – за макарони и сладкиши, има много локации.
  • Le Gavroche – малко встрани, изключително непретенциозно на вид с дневно меню. Там ни заведоха местни приятели. Горещо препоръчвам. Имат много добра селекция вина.
  • La Gauloise в Монпарнас. Намерихме го в Гугъл. Много добро място, въпреки че Жорже остана разочарован от рибата си.
  • La Coupole – култово място от началото на 20ти век. В менюто има повече морска храна, отколкото в другите ресторанти, които пробвахме. Всичко, което опитахме, беше прекрасно.
  • Maxim’s – за него има отделен пост. Определено не ни разочарова.
  • Буквално на всеки ъгъл има кафенета, където можете да седнете с лице към улицата и д се насладите на чаша вино и плато сирена.

Моите наблюдения показват, че можете да се доверите на Trip Advisor и Гугъл за ресторантите. Можетеда се доверите и на пълните маси в натоварените часове. Като цяло и през седмицата добрите ресторанти се пълнят за вечеря. Ако знаете накъде сте тръгнали, обадете се за резервация.

Орсе

Този път влязохме и в Лувъра, но Орсе си остава любимия ми музей в Париж. Дори да не влезете, разгледайте сградата отвън – заслужава си. Това е бившата гара Париж – Орлеан, която е била преустроена в музей.

Всяка първа неделя от месеца достъпът е безплатен. Препоръчвам да си купите билети предварително онлайн, защото така ще избегнете безумно дългите опашки на касите.

Има безплатни аудио гидове, но за себе си съм установила, че само ме разсейват. И така и така след ден-два не помня подробностите. Затова просто се наслаждавам на красотата, без да се товаря с излишни (за мен) данни.

Орсе е на 5 нива и има много разнообразни експозиции – скулптура, живопис, импресионизъм, пост импресионизъм, портрети, Арт Нуво интериор… Всеки може да открие по нещо за себе си.

На последното ниво са Реноар, Моне, Писаро, Тулуз-Лотрек, Гоген, Ван Гог. Там е и красивият кръгъл прозорец с часовника, през който се вижда Лувъра и за който има опашка за снимки 😊.

В музея има книжарница с голям избор на издания за изкуство. Ние си тръгнахме оттам с три дебели тома.

Орсе

Триумфалната арка

Тя е крайъгълния камък на градоустройството на Париж. От нея тръгват 6 големи и широки булеварда. Сградите около тази „звезда“ са проектирани по времето на Осман (Georges-Eugene Haussmann), кмет на Париж, на когото Наполеон II възлага да изготви план за развитието на града. Красивите сгради в центалната част и до днес се наричат Haussmannian. Неговата работа повлиява градоустройството на много градове, както в Европа (Брюксел, Рим, Виена, Мадрид, Барселона, Берлин), така и в Северна и Южна Америка.

Наполеон II обсъжда с Осман плана за развитието на Париж

Триумфалната арка е построена за победите на Наполеоновата армия и има много интересна история. На няколко пъти е била пред събаряне, но в крайна сметка я завършват във вида познат днес.

Има вити стълби до платформата на покрива – 284 на брой. Има и асансьор, но той е само за инвалиди и възрастни хора. Стълбището е много красиво и от платформата можете да видите целия град.

Триумфалната арка

Айфеловата кула

Построена е за 100тната годишнина на Френската революция и идеята е била след парижкото изложение да бъде демонтирана. Но авторът и прави всичко възможно, тя да остане на мястото си и, както знаем – успява. Густав Айфел финансира проекта, което почти го разорява, но той има план. Взима кулата под аренда за 20 години и събира всички такси за посещение. Разходите по строежа се изплащат за 2 години. Напливът е огромен. По това време няма такива високи сгради. Няма и самолетни полети и това е била единствената възможност да се види света от високо.

Освен това Айфел изписва с големи златни букви по продължение на цялата първа платформа имената на видни френски общественици, философи, писатели, съвременници на кулата и по този начин се сдобива с тяхната подкрепа срещу демонтирането.

Кулата е невероятно инженерно творение. Сглобена е като гигантско лего от над 18000 части, произведени в работилницата на Айфел. Допускът на сглобките до първото ниво е едва 1 мм, което изисква невиждана за времето и тогавашните инструменти точност. От първата платформа нагоре допускът е почти нулев. Въпреки работата на големи височини без сигурни предпазни средства, няма нито един загинал работник по време на строежа.

Гледката от последната платформа (280 м височина) е невероятна.

Не пропъускайте да се насладите на осветената арка през нощта. На всеки кръгъл час от 21 до 1 за около 5 минути арката блещука. Парижани са в ужас от това, може би защото я гледат всяка нощ, за разлика от нас. Най-доброто място са градините Трокадеро, от другата страна на реката.

Миналата година излезе един много приятен филм – Влюбеният Айфел (Eiffel). Много добре заснет. Ако не сте го гледали – потърсете го.

Густав Айфел прави и Статуята на свободата, която Франция подарява на САЩ. Френската общност в Ню Йорк връща жеста и подарява по-малка реплика на Париж, по случай годишнина на Френската революция. Тя е монтирана на остров в Сена точно до моста Гренел (Grenelle) и е ориентирана, така че да гледа към другата, отвъд океана.

Айфеловата кула и гледката от последната платформа

Лувъра

Това е най-големият музей в света. За да разгледате всичко ще ви трябват няколко дни. Ние бяхме с гид, който заслужаваше всеки цент от цената си. Той ни представи неговата селекция. Без тичане в опит да покрие по-голяма площ. Започна с историята на комплекса – от крепост, през дворец, до музей. Спряхме се на емблематични места и даде една от най-добрите, визуално подкрепени, дефиниции на chiaroscuro, които съм срещала. Обиколката продължи около 2 часа, след което ни остави да разглеждаме каквото пожелаем. Отидохме, разбира се, до Мона Лиза и се наредихме на безумната опашка. Това е единствения начин да я видите отблизо. Ако имате проблем с тълпи и блъсканици – недейте.

Съвсем малко от Лувъра

Версай

Версай практически се намира извън Париж. Ако имате време, идете да го видите. За пълен тур (частни и публични апартаменти на краля и кралицата, залата с огледалата, Трианон и парка) няма да ви стигне един ден. Ние видяхме публичните апартаменти, залата с огледалата и парка в един следобед.  Взехме си билети с гид (за двореца) и транспорт. Преимуществото е, че с група по-малко се чака на влизане. Проблемът е, че ви оставят около час за парка, което е абсолютно недостатъчно. Решението беше да не се върнем с групата, да останем колкото искаме/можем в парка и да се приберем до Париж с влака.

Лично за мен най-хубавата част от визитата беше паркът. Въпреки че само два от фонтаните работеха (всички – само в събота и неделя). Накрая в 7.30 вечерта почти ни изгониха, като започнаха да затварят портите на отделните градини.

Залата с огледалата е другото нещо, което не бива да пропускате. Много грандиозна и невероятно постижение за времето си, предвид факта, че тогава технологията за производство на плоско стъкло и в частност на огледала е била венецианска държавна тайна и опитът за изнасянето й от Венеция се е наказвал със смърт.

До Версай се намират Трианон (големият и малкият) и прилежащите градини. Големият е построен от Луи XIV, като място за срещи с неговите любовници. Не го видяхме този път, но е в списъка за следващия, заедно с парка на Версай, в събота или неделя, когато фонтаните работят.

Версай и парка

Монмартр и Сакре Кьор

Сакре Кьор е различна като стил от останалите църкви в Париж. Построена на най-високата точка на Монмартр, тя е лесно разпознаваема. Построена е като извинение за отношението на Наполеон към папата. Много грандиозна, но като интериор аз предпочитам Мадлената и Нотр Дам. От терасата пред Сакре Кьор се вижда по-голямата част от града. Освен това може да се качите до купола (около 290 стъпала) за още по-хубава гледка. Монмартр в миналото е бил артистичния квартал на Париж. Днес е основно известен с нощните си клубове. Плас Пигал и Мулен Руж също са в Монмартр.

Сакре Кьор и Монмартр между ярко слънце и дъжд в рамките на около час

И, за да не е прекалено розово, ето няколко неща, които аз не харесах:

  • Велосипетистите и хората със скутери, за които има специални ленти не се съобразяват с указанията на светофарите и наличието на зебри. За 6 дни общо замо 3 – 4 от тях спряха и ни дадоха път на зебра/светофар. Често пресичат пътя на коли и автобуси и създават условия за инциденти. Така че внимавайте.
  • Не малка част от парижаните не са придобили навика да събират боклука след кучетата си. Вероятността да настъпите такъв отпадък не е за пренебрегване, така че не забравяйте от време на време да поглеждате в краката си.
  • Много ресторанти не сервират обяд след 15.00. Между този час и 19.00 обикновено се предлагат сладкиши и напитки.
  • И едно предупреждение, което ще чувате често – внимавайте с джебчиите, дори на места като Айфеловата кула, за които сте купили билети.

С какво ще запомня това пътуване?

На първо място с аматьорските двойки, танцуващи танго пред Опера Гарние. Там са всяка вечер, дори когато вали – някои просто изчакват да спре. Непременно идете да ги видите.

След големия дъжд на 5 септември вечерта
Също тогава
На 6 септември – вижте колко повече са хората

С това че, въпреки недобрата предварителна прогноза, имахме прекрасни дни с малко дъжд, но и с пороя, който ни валя по бул. Осман, на път за вечеря с приятели.

С парка на Версай, макар да не успяхме да го разгледаме целия – остава в плановете за следващия път.

С прекрасните заведения за хранене, на които попаднахме.

Не знам кога пак ще отидем там, но вече го очаквам с нетърпение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.