Предполагам трудно ще намеря човек, който не е чувал за Maxim’s. Основаният като бистро през 1893 година ресторант е символ на стил и добра кухня. В него се съчетават две любими за мен неща – Арт нуво и хубава храна.
Ще си призная, че, когато решихме да го включим в програмата на това пътуване до Париж, бях леко скептична за храната, понеже имах притеснения, че може да „лежи на стари лаври“. Нямам база за сравнение, понеже за пръв път бях там днес (8ми септември), но със сигурност всичко беше прекрасно приготвено и също толкова прекрасно поднесено.

Ако сте в Париж, харесвате добрата храна и Арт нуво и можете да си го позволите*, непременно посетете Максим. Добре е да си направите резервация. През деня се ползва малкия салон, вечер – големия и през уикенда има жива музика (не като тази в някои родни заведения). Над ресторанта има Арт нуво музей, който за съжаление беше затворен.








Като всеки уважавиащ себе си ресторант с претенции, Максим има късо меню, без снимки. Независимо какво поръчате, в началото сервират amuse bouche – хапка предястие. В нашия случай беше тартар от омар. Разбира се, не пропуснаха и хляба с масло – интересното е, че то беше морковено и много приятно на вкус.


За обяд Максим отваря в 12.30 и затваря в 14.00. Ние бяхме закусвали в 10 и поръчахме само основни и десерт. Аз се спрях на филе от морски език, сервиран със сос с вермут и задушени в масло горски гъбки, моркови и селъри. Жорже избра телешко филе с картофи и корсикански сос. Красиво аранжирани чинии, качествени продукти, изключително балансиран вкус.


За десерт взехме Павлова (швейцарски меренг) с горски плодове. Хрупкава отвън, леко дъвчаща отвътре, бита сметана, свежи плодове… какво повече му трябва на човек, за да е щастлив 🙂?



Не знам кога пак ще посетим Париж, но, когато и да е, ще отделим време за обяд или вечеря в Максим.
Снимките са правени с телефон и не са много добри, понеже светлината в ресторанта е приглушена и леко в червената гама, заради интериора (килима и прекрасния параван с витраж на макове).
* сметката за две основни, десерт за двама, една чаша шабли и две бутилки вода беше 194 евро
Pingback: Нашият Париж | Щипка смях и лъжица любов