Преди да опитам портвайн за пръв път, няколко години назад във времето, бях на твърдото мнение, че няма хубаво сладко вино. Вече не мисля така. У дома винаги имаме бутилка портвайн за сладкиши и, разбира се, за да се насладим на по чашка от време на време.

Още миналата година решихме, че при следващото пътуване до Лисабон ще си организираме дегустация, но пандемията ни подля вода и чак сега, на края на 2021, успяхме да го направим. Изборът на „доставчик“ беше общо взето на сляпо, но имахме късмет да попаднем на верните хора – Lisbon Winery.

Същия ден, в лек, но почти непрестанен дъжд, посетихме магичното място Monserrate, в Синтра. За него ще пиша отделно, понеже наистина беше прекрасно, а причината да го споменавам е, че така се отнесохме в разглеждане, че забравихме за времето и почти пропуснахме предплатената дегустация.

Когато погледнахме часовника, вече беше 15.45. Дегустацията започваше в 17, а ние бяхме на час и половина път с автобус и влак. Вече бяхме закъснели, но освен това първият автобус, който можехме да хванем, беше в 16.30.

Обадихме се на организаторите с извинение и те ни помолиха да стигнем възможно най-бързо, с обещанието да ни изчакат.

Докато изчислявахме размера на бедствието, по стръмния тесен път пред Monserrate се зададе тук-тук, който беше свободен. Благодарихме на съдбата за благоволението и помолихме шофьора да ни закара до гарата възможно най-бързо, без жертви по пътя. Вярвайте ми, пътуването с максимално възможната за това превозно средство скорост по този път и в дъжд е сериозно приключение. За нас то завърши с успех – 15 минути по-късно вече чакахме влака.

Стигнахме на мястото на срещата в 17.30 и благодарение на факта, че заради пандемията всяка група (в нашия случай двойка) е на отделна маса с отделен енолог, успяхме да се включим без проблеми.

Алекс е една от съоснователите на Lisbon Winery и много ни впечатли с познания и подход. Разказа ни за това какво е портвайн, как се отличава от другите вина и защо не може да се произведе другаде. Съвсем накратко – става дума за комбинация от технология на винопроизводството, метод на отглеждане и бране на гроздето, географско положение, почва и микроклимат. И ако първите две могат да бъдат възпроизведени, остналите не могат.

Производството на портвайн е ограничено в региона Порто в долината на река Дору и се контролира от институт. Има правила за това какви сортове може да се използват и в какви бъчви може да отлежава.

Опити да се възпроизведе на друго място са правени безуспешно. Първият е бил през 18 век, по желание на маркиз де Помбал, който толкова обичал портвайн, че искал да се произвежда по-близо до него. Избрал Каркавелуш, но близостта на Атлантическия океан и влажният солен въздух допринесли за получаването на съвсем различен вкус от същите сортове и при същата технология.

Дегустацията започна с 3 различни вида зехтин, който също е много традиционен продукт, представяйки нагледно как климатът и почвата се отразяват на цвета и вкуса на крайния продукт.

Слес това опитахме 5 различни вина – 1 бяло, 3 tawny и 1 рубинено. Всички бяха различни, всяко със своите специфични вкусови особености. Към вината имаше плато избрани сирена и меса и хляб.

Алекс ни обясни как се получават цветовете на различните вина, как се приготвя крайното вино, което се бутилира, какво означават годините на етикета и за какво да внимаваме, ако искаме да купим старо вино. Отговори на всички въпроси, които зададохме.

Разбрахме, че тя и партньорите й предпочитат да работят с по-малки производители, за които качеството е преди всичко. Те непрекъснато търсят нови вина, които могат да включат в селекцията си и се водят само от идеята да представят най-доброто, според техните критерии. Ако се съди по вкуса на вината, които дегустирахме – критериите им са добри.

Лично за мен голям плюс в тяхната практика е това, че не продават вина и не раздават визитни картички на магазини. Това ме увери, че целта им е единствено да популяризират най-добрия портвайн, който са открили на пазара.