Да, мислех да я оставя за по-нататък, но реших, че няма какво да чакам. Правена е по технологията Swiss Meringue, за която прочетох в пост на beyond the yummy. След това разгледах други публикации по темата и най-накрая реших да пробвам.

Докато разучавах технологията, попаднах и на историята на тортата. За моя изненада, не беше френска, както очаквах. Всъщност е австралийска (или новозеландска, зависи къде четете). Създадена е в началото на миналия век след турнето на балерината Анна Пáвлова в тази част от света през далечната 1920 година.

Класическата Пáвлова се прави по френска технология (от там и грешното ми убеждение за произхода). Това я прави много капризна и често непредвидима. По-висока влажност на въздуха, дъждовно време или дори нещо тривиално, като това да сварите вода за чай в присъствието на Пáвлова (която не е прибрана в добре затворена кутия), може да доведе до преждевременното й разпадане.

Затова реших да приложа швейцарския метод, при който се получава значително по-стабилен краен продукт. Направих мини торти, 10 см в диаметър. От количеството по-долу излизат 4 блата. Може да се декорират индивидуално или да се направят 2 на по два етажа.

Експериментирах с температура и време за печене. Искаше ми се да се получи бяла Пáвлова, но, уви, и двете серии произведоха приятно портокалови резултати. И това определи украсата – за да завърша визията, реших да е от мандарини.

Тортичките са наистина впечатляващи. Кората е леко хрупкава, вътрешността е мека, сметаната и плодовете допълват вкуса и ги правят неустоими. Освен това се правят наистина лесно, ако спазите инструкциите, затова недейте да позволявате на „славата“ на Пáвлова да ви уплаши и опитайте да си я направите.

Продукти (за 4 блата с диаметър 10 см)

3 белтъка (около 110 г, важно е да ги претеглите)

100 г бленд еритритол и стевия на пудра. Може да замените със захар, но не препоръчвам ксилитол, защото той не реклистализира толкова добре при изстиване и блатовете може да останат меки.

2 ч.л.* лимонов сок

1 ч.л. нишесте от тапиока

Ванилия

За декорация

100 мл бита сметана, подсладена с 1 с.л. бленд еритритол и стевия** на пудра и овкусена с ванилия и 1 – 2 капки етерично масло*** от мандарина

Резени мандарина (около 2 цели плода)

* за размерите на мерителните чаши и лъжици, вижте тук

** готова смес от https://keto-bg.com/

*** ползвайте само етерични масла, на опаковките на които е изрично упоменато, че са годни за консумация (препоръчвам маслата на Дотера)

Приготвяне

Внимателно отделете белтъците от жълтъците. Запазете жълтъците за други рецепти. В метален съд смесете и разбъркайте еритритола и белтъците. Изберете тенджера с подходящ размер, в която да загреете вода и върху която можете да сложите съда с белтъците и да го нагреете на водна баня. Внимавайте горният съд да не докосва водата и също така тя да не завира. Сложете съда с белтъците над топлата вода и бъркайте постоянно докато сместта достигне 70 градуса (добре е да имате термометър). По този начин еритритолът ще се разтвори напълно и блатовете няма да „плачат“.

Преместете сместа в купата на миксер и разбийте на ниска степен, до получаване на твърди връхчета. Добавете нишестето, лимона и ванилията и спрете разбиването около половин минута по-късно.

Загрейте фурната до 130 градуса. Пригответе тава, покрита с хартия за печене. Върху нея очертайте четири кръга с диаметър 10 см, на разстояние един от друг. С лъжица или пош оформете 4 блата, в рамките на кръговете. Сложете във фурната, намалете на 100 градуса и печете 1 час и 15 минути. Изключете фурната и оставете затворена поне 1 час. След това извадете от фурната и отлепете внимателно от хартията и приберете в затворена кутия. Може да съхранявате така 2 – 3 дни.

Преди сервиране гарнирайте с разбита подсладена сметана и резени мандарина. Имайте предвид, че влагата от сметаната и плодовете ще размекне кората и тортичките може да колабират. Така че не ги оставяйте да чакат повече от половин час преди да ги нападнете.