Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Знаете ли вица за заека, който всеки ден влизал в сладкарницата и питал дали имат торта с моркови? И когато на сладкаря най-накрая му омръзнало и направил такава, заекът само попитал „Много е гадна, нали?“. Е, в реалния живот тортите и кексовете с моркови (и с тиквички) изобщо, ама изобщо не са гадни. Даже напротив. Допълнителната влага ги прави изключително леки и свежи. Морковите са сладки по природа, а тиквичките са истински хамелеони и се вписват прекрасно във всякакви рецепти (виж тук, тук и тук).
Има още
Преди да са преминали черешите, бързам да опитам още нещо с тях – този път сладки. При това масленки. Винаги съм харесвала леко ронливото, топящо се в устата тесто на масленките. А тук то е съчетано с други две любими съставки – кардамон и череши.
Има още
Това е второто и последно (за сега) творение от прасковената серия. С риск да разочаровам някои от вас – тук няма сладолед. И за мен беше изненада, докато търсех подходяща изходна рецепта за сладкиш с праскови, който да не е пай или галет, да попадна на няколко рецепти за Мелба. В моите ученически години Мелба беше върха на кулинарното удоволствие, което не се намираше навсякъде. Обикновено представляваше 2 – 3 топки безличен сладолед с бодната бисквитка и някакво плодово сладко. Редяхме се на опашка пред сладкарниците и давахме безумни за времето пари – абсолютни жертви на модата 🙂
Има още
Като дете се ужасявах от вида на ястието месо със сини сливи и така и не го опитах. Може да съм била повлияна от израза „манджа с грозде“, който не обещава нищо добро :). Може и просто да съм била по-скоро консервативна, като много деца. Важното е, че каквото и да не ми е било наред отдавна се е оправило и присъствието на плодове в основното ястие с месо вече не ме плаши.
Има още
Лято е и темата пак е риба. Този път средиземноморско фагри. Не знам дали сте пробвали да печете риба в морска сол, но, ако не сте, задължително трябва да опитате. Имаше време, когато смятах, че риба, която е сготвена цяла и затворена не е вкусна. Мнението ми се промени след като един любим човек ми сготви ципура в морска сол. Да, много е различна от рибата на скара, но затова пък е много по-сочна. И ако добавите няколко капки зехтин върху вече изпечената и почистена от кости риба, става божествена.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Лято е, а аз още не съм стигнала до морето. Малко остава, около седмица, но с наближаването и нетърпението расте.
Както е ставало въпрос вече, много обичам риба. Топлите ми чувства се разпростират и върху морските дарове, в това число калмарите. В заведенията обикновено ги предлагат панирани или пържени, което често ме спира да си ги поръчам, защото най-много ги обичам задушени в малко зехтин, с чесън, копър и бяло вино.
Има още
