Бобена яхния по тоскански

Много обичам леща и грах. И нахут също. Но с боба някак си не успяхме да изградим близки приятелски отношения. Готвила съм го, разбира се. Поне няколко пъти годишно. Хубав става и първата купичка винаги ми е вкусна, но след това с месеци (поне 6) изобщо не се сещам за него. А той е много хубава храна, източник на фибри, протеини и бавни въглехидрати. Затова винаги съм имала чувството, че пропускам нещо.

Има още →

Зелена шакшука

Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.

Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.

Има още →

Банички с домашно точени безглутенови кори

Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.

Има още →

Веган суров чийзкейк с кокосово кисело мляко, малини, мента и лайм

Миналата седмица имах рожден ден и нямаше как да не направя нещо специално. Няколко дни преди това ми дойде тази странна идея (ще разберете по-долу защо е странна). Но като я обмислих, реших че ще се получи. Имах всичко, освен пресните малини и те за малко да ме провалят, но в последния момент намерихме – така е, когато си играе човек с несезонни продукти.

Има още →

(Нещо като) Пиле Фиорентина

Все още съм на италианска вълна. Миналия петък нямах ясна идея какво ще готвя за обяд, освен че ще е с пиле. Сутринта имах едно излизане и на връщане минах през магазина. Взех спанак и гъби. Обратно у дома разгледах наличностите и реших да направя леко променена версия на класиката Pollo alla Fiorentina.

Има още →

Тирамису

Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.

Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.

Има още →

Нисковъглехидратни Равиоли със спанак, извара от овче мляко и гъби

Мисля, че не съм срещала човек, който не харесва италианска кухня. Многообразието е такова, че всеки намира по нещо за себе си.

Големият проблем са ударните дози въглехидрати в пицата и пастата, което значи, че всеки, който се опитва да не прекалява, трябва да разреди хапванията.

След като направих безглутеновите гьози, някак съвсем нормално мислите ми се пренесоха на равиоли. Обаче ми се щеше да не са много въглехидратни. И въпреки че нямах кой знае какви очаквания реших все пак да потърся идеи за безглутенова и нисковъглехидратна паста. Повечето попадения бяха за паста от тиквички, но аз не бях тръгнала в тази посока. Имам рецепти за два вида „лазаня“ с тиквички (тук и тук) и ми се искаше този път да е истинско тесто. И го намерих.

Има още →

За сладката страна на живота

(Допълнена на 10 март 2021)

Сигурна съм, че всички, които се интересуват от темата, са чели за захарта, за нейното почти наркотично въздействие върху мозъка, за това какво причинява прекаляването с нея и т.н. За мен лично тя е важна, понеже, както съм споделяла, имам тиреоидит на Хашимото, който забавя метаболизма и приемът на голямо количество захари е противопоказен.

Има още →

Гьоза

Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.

Има още →

Мраморен кекс с малини

Предполагам всички имаме мили детски спомени за кексове, правени от майки, баби или лели. За мен те са неделима част от детството. Майка ми правеше мраморен с какао в скъпата (не от финансова гледна точка) и транспортирана с много любов от Германия форма. Този кекс беше нейната гордост.

Може би защото съм изяла много такива кексове, с години не съм се сещала за тях. И сега не знам как точно ми дойде идеята, но, веднъж появила се, трябваше да направя нещо за нея. Най-лесно беше да взема една стандартна рецепта за кекс и в нея да заменя брашното с безглутеново и да увелича леко набухвателя. Но ми се искаше да я направя по-нисковъглехдратна, затова разгледах рецепти, класифицирани „кето“ и намерих подходяща изходна точка.

Има още →