Няма нищо по-хубаво от чиния топла супа, докато навън зимата е в разгара си. Тази конкретно има много приятен зелен цвят, което я прави наслада както за небцето, така и за очите.
Има още
Преди години чух един израз – да зашиеш балтон на копчето. Тази рецепта се получи горе долу така. Първо видях тези прекрасни огнеупорни стъклени форми за кексчета и след това започнах да мисля какво да направя в тях.
Има още
Има нещо магично в хубавото брауни – шоколадово, топло, меко, почти течно в центъра. Десерт, на който винаги може да се разчита да стопли сърцето и да повдигне настроението. В това брауни, освен любимия ми шоколад, има от любимата ми тиква. Има също така кестеново брашно и брашно от рошкови. То е еволюирала версия на една рецепта на Надя Петрова. Заради нея купих първия пакет кестеново брашно в моята готварска история.
Има още
Оригиналът на тази супа ми е много мил спомен от едно йога събитие преди почти две години. Харесах я по много причини извън емоцията на събитието – наситения земен вкус, прекрасния цвят, достъпните продукти. Периодически се връщам към нея, особено когато дните станат по-къси и слънцето по-далечно. И прекрасно се получи точно тя да е рецепта номер 100, която публикувам в този блог 😍.
Има още
Чудя се кой ли е бил първият човек, който се е престрашил все пак да сервира леко неугледен десерт, който иначе би минал за провал от визуална гледна точка, и да му даде звучното име „кръмбъл“ (от английската дума за натрошен). Който и да е бил, добре е направил, защото макар и с несъвършена визия, този тип десерти са изключително вкусни. Стават с много и различни плодове, но нашият е с ябълки и сушени череши.
Има още
Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
Есента е тук, не само календарно, но и температурно. Всеки слънчев ден ме радва, но сутрините и вечерите неизменно ми напомнят, че зимата идва. И, макар че за нас това простичко словосъчетание не носи същата фатална необратимост, както в един много популярен сериал, сезонните промени някак естествено налагат промени и в менюто. Дълбоко в себе си ние все още носим инстинктите на праисторическите си предци и дори и да не ни се налага буквално да се борим за оцеляването си в студените месеци, все пак ни тегли към по-топли и засищащи храни. Днешното предложение покрива всички изисквания.
Има още
Като изключим хайвера и руската залата, руската кухня не е от най-познатите и популярните, поне в средите, в които аз се движа. Повечето неща, които съм опитвала, са били много тежки, с големи количества сметана или майонеза. Първото не е проблем, но аз никак не обичам майонеза и може би затова никога не съм била почитател на тази кухня.
Сега сигурно се чудите защо, в такъв случай, ви занимавам с тази рецепта. По две причини – елда и гъби. Елдата е широко застъпена в традиционните ястия в Русия, Украйна и Полша. За ползите от нея вече съм писала тук.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Отново се връщам на една от любимите си теми – шоколадът във всичките му форми 😊.
Тази е плътна, кремообразна, абсолютна наслада за небцето. Идеалният десерт, независимо какво сте яли преди това. Освен това е веган и нисковъглехидратен – само 3 г захари в порция.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 