Червено, розово и сърца – и това ако не крещи „Св. Валентин“, не знам какво друго би. Но тези мъфини са интересни не заради цвета и формата си, а заради състава. Направени са с червено цвекло. Точно така – цвекло.
Има още
Не помня дали преди съм опитвала алабаш. От известно време го гледам по пазарите и в магазините и реших да взема един за проба. Бях видяла рецепта за стекове и мислех да пробвам нещо такова, обаче дните си минаваха, а вдъхнoвение нямаше.
Има още
Влязохме в месеца на виното и влюбените. Кратък, но затова пък много цветен. Тази торта не е пряко свързана със св. Валентин. В нея няма рози и/или розово, но със сигурност би направила всеки празник по-сладък.
Има още
Ето една публикация, която вече повече от месец търпеливо чака да й дойде времето. Пускам я сега, защото земната ябълка все още може да се намери по пазарите и да й се насладите.
Последната ми работна седмица за 2021 беше ужасно натоварена и не ми остана почти никакво време за готвене. Добре, че имаше останали свинско с кисело зеле и зелеви сарми, за да закърпим положението. Но само с тях не може, и понеже времето наистина не стигаше, направих тази супер бърза и много вкусна супа, за която са ви нужни само 4 съставки – праз, земна ябълка, бульон и сметана.
Има още
Като цяло зимата се смята за беден откъм пресни зеленчуци сезон, но това съвсем не значи, че няма избор или че трябва да се разчита само на консервирани. Тази рецепта е направена изцяло с пресни зеленчуци, доставени от био ферма Софина. Ако не живеете в района на София, със сигурност можете да ги намерите на вашия фермерски пазар.
Има още
Ако баницата с тиква е тиквеник и баницата със зеле е зелник, тогава баницата с праз трябва да е празник. А какво по хубаво от празник, дори в този наситен с тях месец.
Това беше един от най-бързите обяди, които съм приготвяла. И също толкова вкусен. Използвах оризовите кори за пролетни ролца, за да я направя безглутенова. В този вариант, има само едно яйце, за разлика от лятната баница със зеленолистни, която споделих миналата година. Всъщност и без него можех да мина, но вече бях го извадила и…
Има още
Аз не познавам човек, който е опитвал морковена торта и не я е харесал. Когато бях дете, нямаше такива сладкиши и затова доста по-късно се запознах с кексовете с моркови и тиквички, на които преди това гледах като на зеленчуци без място в списъка с продукти за десерти. Ако случайно сте от хората, които все още не са се престрашили, не се колебайте. Тортите с моркови са прекрасни, вкусни, сочни и не бива да се пропускат. Ако пък сте любители, може да пробвате и тези две рецепти за веган морковени мъфини и торта с моркови и тиквички.
Има още
Смело мога да кажа, че (с изключение на вареното на баба ми) това беше единствената супа, която ядях като дете. Всъщност, основно отбирах топчетата, въртях ги в лъжицата и накрая изяждах само тях, в добри дни и малко от бульона. Но това беше много в сравнение с другите супи, които сервираха в детската градина и училищния стол, които връщах с надробена в паницата филия хляб, без да хапна и една лъжица.
Има още
Ще кажете – има грешка, телешко е. Да, но за да бъде наистина телешко, трябва животното да е заклано на възраст под 7 месеца*. Аз отказвам да купувам такова месо за себе си. Избрала съм прозводител, чието говеждо е с прекрасно и постоянно качество – Чифлик Ливади (техните животни се колят на възраст между 18 и 24 месеца) – и никога не съм съжалявала.
Има още
Сигурна съм, че сте попадали на странни, озадачаващи, дори комично имена на десерти. Като английските „глупак“ (fool) и „дреболия“ (triffle) или турския „разкаяние/съжаление“ (pişmaniye). Но първенството за мен държи този португалски кекс със звучното име Гранясал бекон.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 