Някой беше казал, че когато пътуваме трупаме спомени, към които да се връщаме след време. Така е. Всяко пътуване оставя по нещо в съзнанието ми. Изглед, аромат, някое характерно ястие или дори звуци, като цикадите от последното ни пътуване. Одсвен многото снимки, които съхраняваме, винаги инаги си купувам по нещо, което да ми напомня за преживяването и често си отнасяме и по някоя местна частица за спомен – мидички, шишарки, камъчета.
Има още
Какво е щастието? Да се будиш без аларма. Да не бързаш за никъде. Да закусиш бавно под звуците на цикадите. Да слезеш по стълбичките до плажа. Да се разходиш по ситните камъчета и да поплуваш в кристално чистите води на морето. Да почетеш книга под слънчевите лъчи. Да си вземеш душ със слънчева вода. Да хапнеш вкусна прясна храна в хубав ресторант. Толкова хубав, че да не се изкушиш да потърсиш друг. Да се върнеш на плажа за още една доза слънце и море. Да погледаш залеза в компанията на любим човек. Радостта от малките неща, които правят живота красив.
Има още
Когато през януари заговорихме за почивка на море, Жóрже изяви желание да отидем в Бургас. Той много харесва плажа, морската градина и самия град и аз нямах нищо против да задоволя желанието му. Може би е непопулярно мнение, но аз не съм особен фен на Гърция (това не включва Крит, който е прекрасен и винаги бих се върнала там с удоволствие). Пък и смятам, че поне част от парите, които харча за туризъм, е добре да остават в България. Знам, че много хора смятат, че тук е мръсно и хотелите и обслужването са ужасни. Аз не съм си сложила розови очила и виждам, че на много места е точно така. Но има и други, които не са такива и заслужават подкрепата ни, за да оцелеят.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 