За пръв път опитах паста с шам фъстък в заведението на Лео в Квартал. Там беше с чери домати. Както е ставало въпрос и преди, това са любимите ми ядки и не пропускам случай да ги добавя, но сигурно нямаше да се сетя за тях в този случай, ако една рецепта (цитирам източника най-долу) не ми беше подсказала да ги съчетая с аспержи.
Има още
Имах задача да направя нещо, в което има противоположни, но хармониращи си вкусове като сладкo и солено. Първото, което приготвих, бяха едни прекрасни шоколадови мъфинчета с глазура от крема сирене и солен карамел (за тях ще има отделна публикация). Станаха невероятно вкусни, но малко прекалено сложни за целта и повода. Затова се наложи да потърся друг вариант. Случайно попаднах на едно видео, от което дойде идеята за този десерт.
Има още
Какво е Коледа без сняг? За съжаление сме имали много такива, но всяка година си пожелавам да е различно. Лошото е, че в града снега не остава чист и бял за дълго. Обикновено още на следващия ден е кална каша, но докато трае бялата магия, сякаш светът е различен. Тази снимка ми е от преди няколко седмици, когато само за няколко часа се преселихме в истинско снежно кралство.
Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
За Гюллач се твърди, че може би е първообразът на баклавата. Името произхожда от турските думи за роза (Güllü) и храна (aş) и има различни теории за него. Според едни десертът се казва така заради употребата на розова вода, според други – заради специфичното накъдряне на корите, с което те напомнят розови листа. В Уикипедия намерих една кратичка статия за тези, които имат желание да погледнат – за съжаление само на английски.
Има още
Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Писах вече, колко обичам череши. Основната част от закупените количества се изяждат преди дори да се замисля за някакъв десерт, но обикновено успявам да отделя малко и за готвене. Днешното предложение е много подобно на пай. Всъщност разликата е основно във формата. Пайът се прави в тавичка (кръгла, квадратна, правоъгълна…) или просто ринг и понякога има горна кора. Галетът е някак по-неформален, рустикален на вид. Няма нужда от тава или ринг. Ако пълнежът е сочен и може да се разтече, краищата се завиват навътре, за да го задържат. Както при пая, може би най-популярния галет е с ябълки. Отново както при пая, галетът може да е и сладък, и солен. И тестото за пай и галет също може да е еднакво.
Има още
Всичко в името на тази рецепта ми е любимо. Предполагам, че е било просто въпрос на време да направя нещо, което съдържа тези продукти.
Преди два дни ходихме до розовата долина – просто така, на разходка и на „лов“ за кадри. Розите са нацъфтели и ухаят опияняващо. И, разбира се, гледката е прекрасна. Когато се прибрах от там, беше ясно, че до няколко дни проектът за бисквитите ще бъде реализиран 😊.
Има още
Дойде и сезонът на черешите. Много ги обичам и винаги ги чакам с нетърпение. Има нещо пристрастяващо в тях, поне за мен. Няма значение колко голяма е една чиния, щом е пълна с череши, ще е нужна наистина сериозна причина, за да стана от масата преди и последната да е изядена.
Не си купих от първите череши, по 100 лв за килограм. И 20 лв не са малко, но се понасят. За съжаление най-ранните не са най-вкусни, но пък стават прекрасно за сладкиши. И така реших да направя този алтернативен веган чийзкейк.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 